Росен Плевнелиев: Ватикана се променя, Църквата се променя, и ние трябва да се променим
Българският президент
Росен Плевнелиев бе първият българин, който срещна и поздрави Папа Франциск. Това
стана след литургията за неговата интронизация във Ватикана, когато държавни представиели
поднесоха лично поздравленията си към новия Папа. За по-малко от година Росен Плевнелиев
се среща с двама папи, след като миналата година бе приет на аудиенция от Бенедикт
ХVІ в рамките на официална българска делегация за празника 24 май. След церемонията
във Ватикана, на пресконференция в българското посолство в Рим Росен Плевнелиев сподели
впечатленията си от Папа Франциск и от неговите послания:
********* „Първо
самата церемония бе изключително впечатляваща и въодушевяваща. Целият световен елит,
един огромен площад и много силни послания. Това, което най-много ще запомня от днешния
ден са думите на Папата, който каза: „Обръщам се към всички властимащи, и ви моля
да разберете, че тези, които имат власт, трябва не да управляват хората, а трябва
да служат на хората. Моля ви да разберете, че силни са тези, които вярват в добрината
и правят добро.” Тези негови думи отекнаха много силно на фона на целия световен елит
и на фона на тази планета, която видя своя нов лидер”.
Вие разговаряхте
с него, какво точно му казахте? Посочих, че връзките между Ватикана и България
са вековни. Разказах му за 1150 годишнината, която честваме тази година от делото
на светите братя Кирил и Методий. Разказах му също така за първите дни на българската
държавност: още от тогава Ватикана и България са заедно. В последните дни имах възможност
наистина във детайл да проуча българската история. Знаете католическата общност в
България и връзката на България с Рим, с тяхната хилядолетна история, формират българската
държавност в много отношения: дали това е кореспонденцията на Княз Борис с Папата
по онова време, дали за тогавашния епископ Формоза, който вследствие става Папа, когато
се връща от България, и е формирал възгледите на Княз Борис, дали след това Парчевич,
Чипровското възстание и много други невероятно важни моменти от българската история.
Тези петстотин години османско владичество през които българската католическа общност
е била мост за България към развития Запад и към възраждането. Разбира се неможах
да му разкажа всичко това в детайл, но си поговорихме достатъчно дълго. Пожелах му
Господ да му дава сили, да му дава здраве и да води този свят по начина по който той
до сега даде заявката: със скромност, но с визия и със сила.
Някой наблюдатели
и медии оцениха отношенията между България и Ватикана през последната година като
неособено добри, отбелязвайки факта, че ние нямаме представите пред Светия Престол.
На каква фаза са отношенията ни и каква е позицията ви по този въпрос? Отношенията
между България и Ватикана са наистина много добри и на нивото на тази хилядолетна
история, която ни свързва, уважение и доверие. Но все пак, няма да скрия своето разочарование
над факта, че повече от година и половина българската държавност не успя да излъчи
посланик, който е приемлив и може да защити нашите интереси тук. Дал съм много ясни
инструкции и се надявам този въпрос да бъде много бързо приключен.
Вие бяхте
седнал до г-жа Дилма Русев с която разговаряхте. Бяхте сред елита на Европа и на света.
Имахте ли възможност, видяхме че разговаряхте и с европейските лидери. Можете ли да
споделите нещо с кой какво си говорихте? Говорих с много, много европейски
и световни лидери. С Джо Байдън разменихме доста мисли по темата за стратегическото
партньорство между България и Съединените Щати, но също с канцлера Ангела Меркел,
много европейски и световни лидери. Разбрахме се с президента на Македония да се видим
в Охрид в скоро време. Разбрахме се с президента Херман Ван Ромпой, с президента Барозу
също много скоро да направим едно общо посещение на българска делегация отново в Европа,
за да разговаряме по темата за третия либерализационен пакет, който е много важен
за страната. Обсъдих с всички ситуацията в България, те питат, разпитват, включително
и Дилма Русев като голям приятел на България, каза в прав текст „какво става в моята
любима държава?”. Между другото се разбрахме, че много скоро ще довършим преговорите
за подписване на споразумение между министерствата на образованието на България и
Бразилия, което ще открие възможността бразилски студенти да учат в България, а български
в Бразилия. Говорих си разбира се с много други президенти, като президента на Сърбия,
министър-председателя на Косово, хора от целия свят. България е една държава, която
има добра репутация и това трябва да се пази и развива. България наистина трябва да
работи за своето самочувствие. Задължително на подобни събития, когато целия свят
е затаил дъх, когато световния елит е там, няма как и ние да не сме там и това ни
прави част от голямото семейство. От тук нататък разбира се важни са и делата. Затова
аз се надявам, и искам тук също така да кажа, че за мен беше много символично, че
на 13 март бе избран новия Папа и в същия този ден в България встъпи новото служебно
правителство. За мен това беше много специален ден, в който избора на Папата лично
мен ме вдъхнови, че вървим напред.
Изборът на този Папа е съпътстван от
много знамения…. Много наистина. Ето виждате как Ватикана се променя, Църквата
се променя, и ние трябва да се променим. Аз пожелавам по-голяма отвореност и на нашата
Църква, както и ето виждате, силна комуникация и защита на националните интереси.
Днес обсъдихме и проблема, който имаме и с църквата на Фонтана ди Треви. Направихме
план за действие, така че се надявам следващите седмици и там да имаме добри резултати.
Това е важно да имаме самочувствието на нация, която е отворена към света, света да
ни уважава, да ни припознава, а и ние да добавяме стойност.
Щастливото съвпадение
между избора на Папата и българското правителство, и двете носят надежда. Папата,
както и новото българско правителство са носители на ценности, представени от нови
лица и нови идеи: какъв би могъл да бъде приноса на Католическата църква в България
именно в този преходен период? Много е силно нашето католическо семейство в
България, над 70 хиляди. Лично аз няколко пъти ги посетих. Бях в Раковски, в Чипровци
и ще продължа да го правя. Много ми се иска да вървим по пътя на интеграцията. Много
ми се иска тази подадена ръка, която ние виждаме и днес от Ватикана и специално от
Йоан Павел ІІ, който беше символа на това, да продължим в същия дух, защото всичко
ни свързва и нищо не ни разделя. Много искам да видя нашата Православна църква по-отворена,
по-комуникативна, като част от това голямо глобално семейство на християнските държави.
Искам да ви кажа, че много зависи, ето вие казахте нов подход, нова надежда тук във
Ватикана и по света, в България ново служебно правителство, но много зависи и от министрите
и от членовете на новото служебно правителство, дали те ще променят подхода, защото
хората излязоха по улиците в България и казаха така: „ние искаме нашия глас да бъде
чут, ние искаме да има по-силен граждански контрол, и ние искаме политиците независимо
дали са сини или червени, дали е Левски или ЦСКА, дали е ляво и дясно, ние искаме
те да постигат видими резултати в интерес на обществото. Такава е и заявката на новия
Папа. Той каза много ясно: бедните, тези които имат най-много нужда, аз заставам зад
тях, заставам за промяна. Същевременно и с нов морал и с нов подход. Много искам,
а това го очакват и българските граждани: наистина фокус над проблемите на нацията
и едно по едно решаване на проблемите на нацията. Не винаги политическите битки, не
винаги чисто парламентарния, чисто партизанския подход е продуктивен и специално видяхме
в България също, че не работи добре. Това, което е важното то се случва тук, трябва
да се случи в България: чуй народа, работи за народа и както днес Папата каза, аз
никога няма да забравя неговите думи, „служи на народа, не го управлявай, служи му”.