Папа Франциск: истинската власт е да служим на последните и съхраняваме творението

„Истинската власт” на един Папа е в смиреното служение към най-малките и да пази с доброта и нежност цялото човечество. С тези вълнуващи слова Папа Франциск даде началото на своя понтификат с тържествената Света литургия, която предстоятелства на площад „Свети Петър”. Повече от 200 хиляди души взеха участие на литургията, сред които официалните делегации на повече от 130 държави и международни организации, които Папата поздрави лично след края на богослужението.

Властта на Свети Петровия приемник се видя в спонтанния жест на Папа Франциск, когато напълно в неговия стил слезе от папамобила, за да прегърне с безкрайна нежност един парализиран човек, невидим за хилядите вярващи. Така Свети Петровото служение на Папата започва тук, но насочена да достигне най-малките и най-нуждаещите се. По-късно в проповедта си поясни в какво се състои „властта” на един Папа:

„Нека никога не забравяме, че истинската власт е служение и че също Папата, за да изпълнява своята власт, трябва да навлезе все повече и повече в това служение, чийто сияен връх е Кръстът; за пример трябва да вземе смиреното, конкретно, богато на вяра служение на Свети Йосиф. Като него трябва да разтвори ръцете си, за да съхрани целия Божи народ и да приеме с любов и нежност цялото човечество, преди всичко най-бедните, най-слабите, най-малките, онези, които Матей описва в последния съд на любовта: онзи, който е гладен, жаден, който е чужденец, гол, болен или в затвора. Само, който служи с любов, знае да пази!”.

Това е „програмата” на неговия Понтификат, който започна пред гроба на Свети Петър във Ватиканската базилика. Оттук Папата, заобиколен от Патриарсите на Източно-католическите църкви, кардиналите, епископите и свещениците, придружен от литийния химн „Laudes Regiae”, в процесия се отправи към олтара на площада, място на мъченичеството и смъртта на Свети Петър. Тук, от кард. Жан-Луи Туран, който пръв извести на света името на Папата, получи Палиума, а от кард. Анджело Содано, декан на Кардиналската колегия, получи Пръстена на Рибаря. „Ти си Петър” (“Tu es Petrus”) произнасят шестима кардинали, които коленичат пред него в знак на послушание от името на цялата Кардиналска колегия. След литургичните четива и Евангелския откъс, произнесен този път само на гръцки език, Папа Франциск започва своята проповед, която всички с трепет очакват. Говори за Свети Йосиф и не забравя да поздрави Папа Бенедикт за неговия имен ден. Изключителната задача, поверена на Свети Йосиф, земен баща на Исус и съпруг на Дева Мария, пояснява Папата, е тази да бъде „пазител”:

„Йосиф е „пазител”, защото знае да слуша Бог, води се от Неговата воля и заради това е още по-чувствителен към поверените му хора. Съумява с реализъм да чете събитията, внимателен е към онова, което го заобикаля, знае да взима мъдри решения. Той, скъпи приятели, е пример за това как трябва да отговорим на Божия призив: благосклонно и с готовност. В него можем да видим кой е центъра на християнския живот: Христос! Нека пазим Христос в нашия живот, за да пазим другите и творението!”.

Думите на Папата са ясни, но приканващи и към отговорност, когато посочва, че „званието да пазим, да съхраняваме, не касае само нас християните, а всички хора”:

„Трябва да пазим цялото творение, красотата на творението, както ни казва библейската книга Битие и както ни показа Свети Франциск от Асизи: трябва да зачитаме всяко Божие творение и околната среда, в която живеем. Трябва да закриляме хората, да се грижим за всички, за всяка личност с любов, по-специално към децата, възрастните, най-уязвимите и които понякога се намират в „покрайнините” на нашето сърце.”

Отдясно на папския престол, поставен пред металните врати на Базиликата „Свети Петър”, седят повече от 130 държавни и правителствени глави, ръководители на наднационални организации, към които Папа Франциск отправя своите обикновени, но наситени с пастирска чувствителност думи:

„Моля всички онези, които заемат отговорни длъжности в икономическата, политическата или обществена сфера, всички мъже и жени с добра воля, нека бъдем „пазители” на творението, на Божия промисъл, вписан в природата, пазители на ближните, на околната среда; нека не позволяваме на знаците на разрухата и смъртта да придружават нашия път тук на този свят! Но, за да „пазим и съхраняваме”, трябва да се грижим за нас самите!... Нека не се страхуваме от добротата и от нежността!”

„Нека сме изпълнени с надежда, дори и без да имаме основание за надежда” бе призивът на Папата, вдъхновен от посланието на Апостол Павел до римляните, в края на неговата проповед:

„Днес имаме нужда да видим светлината на надеждата и да дарим ние самите надежда. Закрилата на творението, на всеки мъж и жена, с погледа на нежността и любовта означава да отворим хоризонта на надеждата, да дарим лъч светлина сред множеството облаци и да занесем топлина на надеждата.”

svt/ rv