Папа Франциск: Църквата е призвана да върви в присъствието на Господа

Призив да вървим в присъствието на Господ, да изграждаме Църквата върху кръвта на Исус и да се изповядва Христос Разпнатия. Вървене, изграждане, изповядване. Три действия, които предполагат едно движение и които Папа Франциск постави в центъра на своята първа проповед по време на Светата литургия „pro Ecclesiae”, отслужена в Сикстинската капела в присъствието на кардиналите-избиратели, с която закри Конклава. „Животът е един път. Църквата – каза Папата – е призвана да върви, защото, ако се спре означава, че нещо не е наред”. Това са първите публични слова на новия Папа, след тези произнесени от централната ложа на Ватиканската базилика в деня на неговото избиране.

„Ние можем да вървим колкото поискаме, можем да изградим много неща, но ако не изповядваме Исус Христос, означава, че нещо не е наред. Превръщаме се в една милосърдна неправителствена организация, а не в Църквата, която е Господнята годеница. Когато не вървим, спираме.”

Призванието на Църквата е също да изгражда върху крайъгълния камък, който е Христос. Папа Франциск посочи простия, красноречив пример на детето, което изгражда пясъчни замъци:

„Какво се случва, когато не се гради върху камък? Случва се това, което се случва с децата, които на плажа градят пясъчни замъци: всичко се разпада, защото е неустойчиво.”

По същия начин, онзи, който не изповядва Исус, който не изповядва вярата в Него, изповядва вярата на света. „Който не се моли на Господ, се моли на дявола”, посочи Папата, цитирайки Леон Блоа. „Когато не се изповядва Исус Христос – прибави – се изповядва светското в дявола”. Папата припомни изповядването на вярата в Исус от страна на Петър – „Ти си Христос” – но, който иска да избегне скандалът на Кръста. Оттук и призивът на Светия Отец към свещениците, епископите и кардиналите:

„Когато вървим без Кръста, когато градим без Кръста и изповядваме един Христос без Кръста, ние не сме ученици на Господ: ние сме светски личности, епископи, свещеници, кардинали, папи, но не и ученици на Господ.”

В кратката импровизирана проповед, Папата призова да бъдем „безукорни, да вървим – както Бог поиска от Авраам – в присъствието на Господ. Тези дни – се обърна Светият Отец към кардиналите – бяха за всички извор на благодат и смелост”:

„Смелостта да вървим в присъствието на Господ, с Кръста на Господа; да изграждаме Църквата върху кръвта пролята на Кръста от Господ; да изповядваме единствената слава, Христос Разпнатия. Само по този начин Църквата ще напредва.”

svt/ rv