Думите на Бенедикт ХVІ, ориентир за бъдещето на България

България има ново служебно правителство с нови лица и нови идеи, което вдъхва нови надежди за бъдещето на България. Духовното и материално благополучие, както и общото благо обаче са немислими без ясни ориентири и ценности, с ясна представа за собствената идентичност и потенциал. В тази посока е коментара на отец Йоан Хаджиев, който припомня духовното завещание на почетния Папа Бенедикт ХVІ към България.

*********
Връзките на българите със Светия престол са хилядолетни и датират още от времето на Св. княз Борис I Покръстител и папа Св. Николай I Велики. Преминали са през различни етапи през вековете и бяха увенчани от историческото посещение на блажения папа Йоан Павел II през 2002 г.

Традиционно българските власти посещават папата по повод празника на Св. братя Кирил и Методий, традиция започната през 1975 г. Остана верен на тази традиция и папа Бенедикт XVI, който всяка година приемаше българските държавници и деятелите на науката и културата. Въпреки че не можа лично да посети България, римският епископ остави ценно богатство от напътствия за българите в речите си за 24 май.

Само дни след избора си, папа Бенедикт XVI заяви своята воля да работи за единството между Църквите. През май 2005 г. папата каза на президента на България Георги Първанов за големите чувства, които изпитва Светият престол към българския народ. Папата нарече България „мост между Изтока и Запада”, подчертавайки ролята на нашата Родина в формирането на християнска Европа. Бенедикт XVI изрази и своето задоволство, че България, след падането на комунистическата диктатура, е вече отворена за приятелски и конструктивен диалог. Папата благодари на Българската патриаршия и по особен начина на патриарх Максим за близостта им към Светия престол в периода на смъртта на Йоан Павел II и избора му на престола на Св. Петър.

През 2007 г. папата обърна внимание на важната роля на България в съвременния свят, след като изживява „тежката и трудна комунистическа диктатура”. След години на изолация и унижения, народът ни имаше нужда да чуе думи на окуражаване и подкрепа. България вече беше пълноправен член на НАТО и ЕС и затова Бенедикт XVI призова нашия народ да отстоява духовните и културни ценности, не само в Родината, но и на международните форуми, където България е вече „авторитетен участник”.

Основна тема на речта на папата към българската делегация през 2008 г. беше преоткриването на християнските корени на българския народ. България през XX век прави огромни промени в политическата, културната и икономическата сфера и това безспорно предразполага към загуба на истинското „Аз” у българина след толкова сътресения. Папата каза, че трябва „да се преоткрият християнските корени, за да се допринесе за изграждането на едно общество, в което да бъдат присъстващи духовните и културни ценности, извиращи от Евангелието. Ценности и идеали, които се подхранват от непрекъснатия съюз с Бог, както показва съществуването на светите Кирил и Методий, неуморни тъкачи на връзките на взаимно познание и сърдечност между различните народи и между културите, и различните църковни традиции”. Това беше знак на уважение към самобитността на българина, но и подтик към отвореност и диалог с ближния.

През 2009 г. папата призова българите да се борят за да запазят своите ценности в едно време, когато всичко се релативизира. Ние трябва да се борим за да запазим ценностите и идеалите си, които са ни дали чрез словото и делото си Св. братя Кирил и Методий. „Това е - каза папата - най- ценният принос, който християните могат да направят за изграждането на Европа на третото хилядолетие, която се стреми към едно бъдеще на напредъка, справедливостта и мира за всички”.

В речта си през 2010 г. папа Бенедикт XVI подчерта връзката на българската култура с Евангелието. Той подчерта, че всички християни, независимо от деноминацията, трябва да се обединят в общото свидетелство на вярата в Исус. „Чрез неуморното дело на евангелизацията - спомена папата - извършено с истинска апостолска ревност, Св. св. Кирил и Методий промислително вкореняват християнството в душата на българския народ, така че той е закотвен в евангелските ценности, които винаги засилват идентичността и обогатяват културата на една нация”.

През 2011 г. папата подчерта ролята на обединена Европа в разпространението на мира и опрощението, но подчерта и ролята на духовността. Не трябва да се забравя, че народите на Европа, толкова различни в своята култура и традиция, са били обединени от общата вяра в Исус. Папата каза, че „за да се изгради върху солидна основа новата Европа не е достатъчно да се обръщаме само към икономическите интереси, но по- скоро е необходимо да се възползваме от истинските ценности, които се основават на универсалния морален закон, написан на сърцето на всеки човек”. През същата година почина и духовният ръководител на православните българи – патриарх Максим. Научавайки тази скръбна вест, папата веднага изпрати съболезнователна телеграма на временно ръководещия Светия синод митрополит Григорий Великотърновски: „От името на Католическата Църква, бих искал да уверя Вас, всички епископи, свещеници и вярващи от Българската православна Църква, че се присъединявам с молитва към вашата мъка”.

По време на последната официална среща на Римския епископ през май 2012 г. с българската делегация, водена от новоизбрания президент Росен Плевнелиев, Бенедикт XVI по по- особен начин изрази своите мисли за пътя на Родината ни и за трудностите и лишенията, които търпим. Искаше да разбере за нашето бъдеще и цели. Папата се интересуваше какви са решенията на България и по какъв начин България смята да допринесе за общото европейско решение. В епохата на световната икономическа криза, папата подчерта, че не е важно да се взимат бързи решения, които ще дадат само краткотраен ефект. Бенедикт XVI, в своята последна реч към нас, призова българските политици да мислят разумно и с перспектива за добруването на българския народ, не само в сегашния момент, но и за идните поколения. С това папата доказа, че не е далечен от мъките и терзанията на народа ни и че в негово лице България има истински приятел. Сега Бенедикт XVI е отдаден изцяло на молитвата и със сигурност се моли и за българския народ, който има особено място в сърцето му.

отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите Кармелитани,
специализант по каноническо право в Папския Грегориански университет в Рим