2013-03-09 12:44:21

Проповед от отец Йоан Хаджиев: Бог винаги очаква грешника


RealAudioMP3 Този твой брат беше мъртъв, и оживя (Лука, 15, 1-3. 11-32)

Четвъртата Постна неделя ни предлага за размисъл притчата за блудния син и милостивата любов на Бог. Празникът за завръщането на сина, разпилял всичко в друга страна, среща порицанието на по-големия брат, на когото бащата отговаря: „Трябваше да се зарадваме и развелесим затова, че твоя брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше исе намери”. Евангелският откъс коментира от отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по каноническо право в Папския Грегориански университет в Рим:

*********
RealAudioMP3 Скъпи братя и сестри,

През IV-та неделя от Великия пост Църквата ни предлага за размисъл притчата за блудния син. Името на тази притча на български език, както и на някои други от славянското семейство, подчертават разпътния живот на малкия син. Повечето западни езици наричат тази притча за сина прахосник, акцентирайки, че е разпилял цялото богатство на баща си.

Малкият син не е щастлив! Той смята, че баща му му ограничава свободата и колкото по- бързо се отдели от него, толкова по- добре. Взимайки това, което му се полага от наследството, което би трябвало да получи след смъртта на баща му, всъщност му казва: "Ти за мен си вече умрял!". Изпада в огромна материална и екзистенциална криза и в една още по- огромна - духовна. Книга Левит абсолютно забранява отглеждането на свине, а той като евреин става слуга на езичник и пасял прасетата му. Господарят му бил жесток и взискателен, понеже обичал повече свинете си и им давал по- добра храна, отколкото на слугата си. Синът си мечтаел да яде скакалци, които ядат прасетата, но и това не му давали. Само частично осъзнава грешката си, иска да се върне при баща си и да стане негов слуга, поне така ще има хляб и вода.

Всеки ден бащата излизал на пътя да гледа за сина си, за да бъде готов да го посрещне и така през много години. Бащата, който всъщност е главният герой в притчата и който символизира милосърдния Бог, не го оставя да каже дори една дума и така малкият син не може да помоли да бъде нает за слуга. Бащата организира огромен празник, понеже синът му е бил умрял, но сега е възкръснал.

Но и големият син не е щастлив! Той вярно изпълнява заповедите на баща си, смятайки, че така ще заслужи своя дял от наследството. Също очаква смъртта на баща си, за да получи "своето", също не го обича истински, както и малкият син.

Бог е винаги милосърден и винаги той прави първата крачка към грешника и винаги го очаква. Нито една от позициите на синовете не е правилна. Единият смята, че трябва да избяга от баща си, за да бъде щастлив. Другия смята, че трябва да изпълнява всичко вярно, но без да влага сърцето си и без любов. Нека да внимаваме да не би и ние да сме като единия или другия син, понеже никой от тях не е открил по този начин щастието.










All the contents on this site are copyrighted ©.