Бенедикт ХVІ: мъдър и смирен учител на вярата

След оттеглянето на Бенедикт ХVІ от Свети Петровото служение и началото на „Вакантния престол”, 3 март бе първата неделя без традиционната молитвата „Ангел Господен”. От 1 май 2005 г., с първата молитва „Царице Небесна” до последния „Ангел Господен” на 24 февруари, милиони вярващи и поклонници от цял свят всяка неделя слушаха размишленията на Папата и се молиха заедно с него. За осем години, общо 455 пъти, неделната молитва се превърна в привилегирован момент за Папата, за да се приближи до вярващите като мъдър и разбираем учител на вярата. Водач, който още от самото начало посочи основата върху която е положена неговата поучителна власт:

„Думите, които обобщават цялото откровение са: Бог е любов.”

Бенедикт ХVІ произнася тази фраза на 22 май 2005 г., по време на молитвата „Ангел Господен” от прозореца на своя работен кабинет в Апостолическия дворец. От избора му за глава на Римокатолическата църква това е четвъртата неделна молитва. В трите предишни неделни молитви Папата засяга актуалните теми като „Празника на труда”, Световния ден за социалните комуникации и т.н. На 22 май Папата предлага едно кратко размишление, под формата на проповед, за литургичните четива за деня. Една кратка „lectio divina”, чрез която всяка неделя, в църквата под открито небе на площад „Свети Петър”, Папата богослов се превръща в „енорийски свещеник” за всички дошли да го слушат или за милионите вярващи пред телевизията, радиото или чрез стрийминг в интернет пространството. На 22 май 2005 г., литургичен празник на Пресветата Троица, новият учител на вярата поставя веднага на преден план ядрото на християнската вяра и заедно с него – както по-късно ще покаже в първата си Енциклика „Бог е любов” (Deus caritas est) – опорната точка на неговата лична духовност:

„Бог е любов: в тези думи се обобщава цялото божествено откровение; любовта е винаги една тайна, действителност, превъзхождаща разума, която не му противоречи, а по-скоро възвеличава неговите възможности.”

„Бог е любов”, вярата и разума в диалог: тук се крие същността на поучителната власт на Папата, която ще се развие през годините. „Исус – посочва Папата – ни откри тайната на Бог: Той, Синът, ни показа Отца, който е на Небесата, и ни дари Светия Дух, който е Любовта на Отца и Сина.” С мъдрото му поучение, Бенедикт ХVІ съумява да представи на вярващите Божията тайна с ясни, прости и разбираеми за всички думи:

„Християнското богословие, обобщава истината за Бог със следния израз: една единствена същност в три Лица. Бог не е самота, а съвършено общение. Затова, човешката личност, създадена по образ Божий, се реализира в любовта, която е искреното себеотдаване на другия.”

От прозореца на своя работен кабинет, Папата се превръща в благороден защитник и закрилник на вярата, който приканва вярващите да не се увличат в религиозната практика от господстващия релативизъм:

„Всяка енория е призвана да преоткрие красотата на Неделята, Ден Господен, в който Христовите ученици чрез Евхаристията подновяват общението с Онзи, който дава смисъл на всекидневните радости и трудности. „Без неделята не можем да живеем”: това изповядваха древните християни, заплащайки за това дори с живота си; това сме призвани да повтаряме и днес.”

От 2005 до 2013 г., Бенедикт ХVІ се появява 455 пъти от прозореца на своя работен кабинет - понякога и от олтара след края на тържествена Света литургия или по време на апостолическо пътуване или през периода на летния отдих – за да ни поясни и да ни научи на „радостта да си християнин”. В спомените остават словата от последния „Ангел Господен” на смирения учител на вярата, който продължава да се моли и подкрепя Църквата, молейки се скрит от света, но не и от Бог:

„Благодаря ви за любовта и споделянето, преди всичко в молитвата, в този особен момент за мен и Църквата. В молитвата ще бъдем винаги близо един до друг. Благодаря на всички! Angelus nunziavit Mariae…”

svt/ rv