След оттеглянето на Бенедикт ХVІ от Свети Петровото служение и началото на „Вакантния
престол”, 3 март бе първата неделя без традиционната молитвата „Ангел Господен”. От
1 май 2005 г., с първата молитва „Царице Небесна” до последния „Ангел Господен” на
24 февруари, милиони вярващи и поклонници от цял свят всяка неделя слушаха размишленията
на Папата и се молиха заедно с него. За осем години, общо 455 пъти, неделната молитва
се превърна в привилегирован момент за Папата, за да се приближи до вярващите като
мъдър и разбираем учител на вярата. Водач, който още от самото начало посочи основата
върху която е положена неговата поучителна власт:
„Думите, които
обобщават цялото откровение са: Бог е любов.”
Бенедикт ХVІ произнася
тази фраза на 22 май 2005 г., по време на молитвата „Ангел Господен” от прозореца
на своя работен кабинет в Апостолическия дворец. От избора му за глава на Римокатолическата
църква това е четвъртата неделна молитва. В трите предишни неделни молитви Папата
засяга актуалните теми като „Празника на труда”, Световния ден за социалните комуникации
и т.н. На 22 май Папата предлага едно кратко размишление, под формата на проповед,
за литургичните четива за деня. Една кратка „lectio divina”, чрез която всяка неделя,
в църквата под открито небе на площад „Свети Петър”, Папата богослов се превръща в
„енорийски свещеник” за всички дошли да го слушат или за милионите вярващи пред телевизията,
радиото или чрез стрийминг в интернет пространството. На 22 май 2005 г., литургичен
празник на Пресветата Троица, новият учител на вярата поставя веднага на преден план
ядрото на християнската вяра и заедно с него – както по-късно ще покаже в първата
си Енциклика „Бог е любов” (Deus caritas est) – опорната точка на неговата лична духовност:
„Бог
е любов: в тези думи се обобщава цялото божествено откровение; любовта е винаги една
тайна, действителност, превъзхождаща разума, която не му противоречи,
а по-скоро възвеличава неговите възможности.”
„Бог е любов”, вярата
и разума в диалог: тук се крие същността на поучителната власт на Папата, която ще
се развие през годините. „Исус – посочва Папата – ни откри тайната на Бог: Той, Синът,
ни показа Отца, който е на Небесата, и ни дари Светия Дух, който е Любовта на Отца
и Сина.” С мъдрото му поучение, Бенедикт ХVІ съумява да представи на вярващите Божията
тайна с ясни, прости и разбираеми за всички думи:
„Християнското
богословие, обобщава истината за Бог със следния израз: една единствена същност в
три Лица. Бог не е самота, а съвършено общение. Затова, човешката личност, създадена
по образ Божий, се реализира в любовта, която е искреното себеотдаване на другия.”
От
прозореца на своя работен кабинет, Папата се превръща в благороден защитник и закрилник
на вярата, който приканва вярващите да не се увличат в религиозната практика от господстващия
релативизъм:
„Всяка енория е призвана да преоткрие красотата на Неделята,
Ден Господен, в който Христовите ученици чрез Евхаристията подновяват общението с
Онзи, който дава смисъл на всекидневните радости и трудности. „Без неделята
не можем да живеем”: това изповядваха древните християни, заплащайки
за това дори с живота си; това сме призвани да повтаряме и днес.”
От
2005 до 2013 г., Бенедикт ХVІ се появява 455 пъти от прозореца на своя работен кабинет
- понякога и от олтара след края на тържествена Света литургия или по време на апостолическо
пътуване или през периода на летния отдих – за да ни поясни и да ни научи на „радостта
да си християнин”. В спомените остават словата от последния „Ангел Господен” на смирения
учител на вярата, който продължава да се моли и подкрепя Църквата, молейки се скрит
от света, но не и от Бог:
„Благодаря ви за любовта и споделянето,
преди всичко в молитвата, в този особен момент за мен и Църквата. В молитвата ще бъдем
винаги близо един до друг. Благодаря на всички! Angelus nunziavit Mariae…”