Един понтификат на истината и надеждата

„Скъпи братя и сестри, след големия Папа Йоан Павел ІІ, кардиналите избраха мен, един обикновен и смирен работник на Господнята лоза.” (19 април 2005)

Още в първите думи в понтификата на Бенедикт ХVІ се очертава профила на един „смирен и уверен пастир”, който със смирение служи на евангелската истина, както припомня епископското му мото: Cooperatores Veritatis (Сътрудници на Истината). Това подчертава още в първата си проповед на 24 април 2005 на която присъстват повече от 300 хиляди души, изпълнили площад Свети Петър и „Виа дела Кончилиационе”. В проповедта, прекъсната 37 пъти от аплодисменти, Папата начертава програмата на своя бъдещ понтификат:

„Моята истинска програма на управление е тази да не изпълнявам моята воля, да не преследвам моите идеи, а да се вслушвам, с цялата Църква, в словото и волята на Господ и да бъде воден от Него, така че Самият Той да води Църквата в този час от нашата история.” (24 април 2005)

„Който вярва – прибавя Папата – никога не е сам.” „Църквата – подчертава той – е жива. Църквата е млада, защото носи в себе си бъдещето на света.” Провиденческо изглежда първата международна визита на новия Папата, програмирана от неговият предшественик, в неговата родина за Световния Младежки Ден. В Кьолн един милион младежи се моли с Папата: впечатляваща е молитвената тишина по време на Евхаристичното обожаване. Младежите от цял свят се срещат с Папата и Сидни през 2008 и в Мадрид през 2011 г. Светият Отец насърчава младежите да не се срамуват, че са католици и им припомня, че „само от Бог идва истинската революция”, революцията на любовта. По време на полета към Мадрид, Папата споделя, какво представляват за него тези СМД:

„Те са един знак, един водопад от светлина; дават видимост на вярата, на Божието присъствие в света и вдъхват смелост у вярващите.” (18 август 2011)

Новата евангелизация в отговор на релативизма и секуларизма
През 2010 година Бенедикт ХVІ учредява ведомството за Новата Евангелизация, чиято цел е да се бори с „затъмнението на Бог” в страните с древна християнска традиция. Среща се с представителите на изкуството в Сикстинската капела и лансира инициативата за диалог между вярващи и невярващи с името „Двор на езичниците”, поверена на ватиканското ведомство за културата:

„Към диалога с религиите, днес трябва да се прибави преди всичко диалога с онези за които религията е чужда, за които Бог е непознат и, които въпреки това не искат да останат без Бог, а да се приближат към Него поне като към Непознат.” (21 декември 2009)

В своята поучителна власт Папата индивидуализира три сфери за „спешна намеса”: закрилата на живота, защитата на семейството, възпитателната свобода. Става въпрос, подчертава той, за „ценности по които не може да се преговаря”, не защото са религиозни, а „защото за вписани в човешката природа и затова са общи за цялото човечество.” Това са теми, които заедно с тези за мира, закрилата на последните и религиозната свобода, изобилстват в учителната власт на Бенедикт ХVІ: в неговите проповеди, слова и документи.

Рафиниран богослов с пророческа интиуция
Папата богослов впечатлява с обикновения и пряк език в своите Енциклики: Deus caritas est, за християнската любов (2006); Spe Salvi за християнската надежда (2007); Caritas in Veritate (2009) за цялостното човешко развитие. Тази последна Енциклика предизвиква голям интерес на световно ниво. В разгара на икономическата криза, която започна през 2008 г. в Съединените Щати обхвана мигновено целия свят, Папата предлага своето оригинално размишление, което поставя човек в центъра на икономическите и финансови динамики:

„Не трябва да забравяме, както припомням в Енцикликата Caritas in Veritate, че също в икономическата и финансова сфера „честните намерения, прозрачността и търсенето на добрите резултати, са съвместими и никога не трябва да бъдат разделяни.” (10 декември 2010)

Освен енцикликите Папата публикува 4 постсинодални Апостолически насърчения 4 19 специални папски декрети (motu proprio) и многобройни послания сред които изпъква обръщението му към католиците в Китай. По време на своя понтификат Йозеф Ратцингер публикува и свои книги, сред които изпъква трилогията „Исус от Назарет”, превърнала се в световен бестселър, както и книгата-интервю „Светлината на света”.

Междухристиянския и междурелигиозния диалог
Християнското единение е един от приоритетите в неговия понтификат. В Истанбул се срещна с Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І, който върна визитата посещавайки Ватикана. Папа Ратцингер откри и нова фаза в отношенията с Московската патриаршия. В Ерфурт се срещна с представителите на Евангелистката църква, а със специална апостолическа конституция учреди Ординариат за англиканите, които желаят да влязат в пълно общение с Католическата църква.

Голяма важност отдава на отношенията с мюсюлманите. По време на посещението си университета на Регенсбург, през септември 2006, в словото си Папата цитира мислите на византийския император Мануел ІІ Палеолог за Исляма, което предизвиква атаки срещу християнските общности в различни страни по света. Дни по-късно Бенедикт ХVІ пояснява истинските намерения на тези цитати:

„Моето намерение беше съвсем различно: изхождайки от това, което Мануел ІІ вследствие ще каже по положителен начин, с много красиви думи относно благоразумието, което трябва да води предаването на вярата, исках да посоча, че не разума и насилието, а религията и разума вървят заедно.”

Думи, които не остават нечути. Малко след тези събития, 38 мъдреци и ислямски духовни водачи, който вследствие ще станат 216, отправят отворено писмо до Папата, за намирането на общ терен за срещи между християните и мюсюлманите. Това е началото на нов сезон в диалога, в любовта и истината, чийто кулминационен момент, дори и символичен, е визитата на Бенедикт ХVІ в Синята Джамия в Истанбул. Не по-малко важни са визитите на Папата в синагогите на Рим, Кьолн и Ню Йорк и Молитвения ден за Мир през октомври 2011 в Асизи, на който участват не само вярващи, а и невярващи.

Понтификата на Бенедикт ХVІ е свидетел и на християните по света, които се превръщат в най-преследваната религиозна общност. Насилия, които засягат тежко християните в индийския щат Ориса, Пакистан, Нигерия, Северна Африка, Югоизточна Азия, но също и Близкия Изток, както бе подчертано на Синода на Епископите от региона:

„Думите и мислите на Събора трябва да се превърнат в силен апел към всички хора имащи политическа или религиозна отговорност, за да се спре християнофобията; за да се изправят в защита на бежанците и страдащите и да се съживи духа на помирението.” (20 декември 2010)

В защита на човека и общото благо
Папата не пести своите сили и за прекратяването на многобройните конфликти по света: преди всичко с молитвата. Но също и апели за мир, по-специално за Ирак, Сирия, Светата Земя, Конго и Мали. Не липсват дипломатическите инициативи и изпращането на материални помощи. Чрез Папския съвет „Cor Unum”, Бенедикт ХVІ е на първа линия в помощ на населението на Хаити, засегнато от тежко земетресение през 2010. Спешна и неотложна намеса, от друго естество, е тази за закрилата на семейството основано на брака между мъжа и жената. Безбройни са намесите на Папата, които поставят акцент над централната роля на семейството в живота на Църквата и обществото. Апели, които отекват още по настойчиво по време на Световните срещи на семействата на които участва: във Валенсия през 2006 и Милано през 2012. На последната среща в Милано Папата иска от Църквата, на всички нива, да не пренебрегват онези, които живеят дълбоката болка на раздялата или развода:

„Голямото задължение на енорията, на католическата общност е да направи всичко възможно те да се чувстват обичани, приети, и че не са „извън Църквата”, дори и да не могат да получат опрощението и Евхаристията; трябва да видят, че и така живеят изцяло в Църквата.” (2 юни 2012)

Чистота и святост в Църквата
Но ако отвън Църквата е разтърсена от преследванията, в нейното лоно е разтърсена от скандала със сексуалните насилия над малолетни от свещеници и богупосветени. Рана, която в някой страни – като Съединените Щати и Ирландия – се появи още по време на понтификата на Йоан Павел ІІ. Феноменът избухва точно в годината посветена на Свещеника, обявена от Бенедикт ХVІ по повод 150 години от смъртта на свети Жан-Мари Виане:

„Именно в тази година на радост за тайнството на свещенството, излязоха на яве греховете на свещеници, преди всичко злоупотреби към малките, в които свещенството като задължение за грижата Божия в полза на хората е опорочено.” (11 юни 2010)

С решителност Папата се изправя пред този феномен, който опорочава лика на Църквата. Лично се среща с жертвите на насилията по време на своите визити в Малта, Америка, Австралия и Великобритания. Вълнуващи моменти, които докосват дълбоко папското сърце. Пише и пастирско писмо до вярващите в Ирландия. Преди всичко обнародва нови правила, които правят по-бързи и по-строги наказателните процедури за всички опетнени с това ужасно престъпление:

„Трябва да намерим нова смелост във вярата и доброто. Трябва да можем да се покаем. Трябва да се опитаме да направим всичко възможно никога повече да не се случват подобни неща.” (20 декември 2010)

Евангелизация и в дигитиалния континент
Не по-малко внимание Бенедикт ХVІ обръща на медиите, като призовава християните да евангелизират в дигиталното пространство и помагат в мисията на Църквата да говори за Божието царство на съвременния човек. Папа Ратцингер дава многобройни интервюта за престижни радиа, изпраща есемеси на младежите участващи в Световния Младежки Ден и отговори на въпроси в телевизионно интервю за Велики петък през 2012. Разговаря с астронавтите от космическата станция, а Financial Times публикува негова уводна статия. Но най-много насърчава ватиканските и католическите медии да известяват Божието слово чрез новите комуникационни технологии. През декември 2012 публикува първия си туит в социалната мрежа, а симпатизантите в неговия акаунт на 9 езика наскоро преминаха 2 милиона.

Преди да навлезе в „дигиталния континент”, Папа Ратцингер посещава петте континента, като извършва 24 международни пастирски визити. Сред тях ще се запомнят посещението му в ООН и Голямата ябълка Ню Йорк, Светата Земя, Йордания и Ливан, където се срещна със сирийски младежи. Също така и посещението му във Великобритания и историческото слово в Уестминстър Хол, както и в Бундестага в родната Германия. Вълнуващо ще остане и посвещението му в бившия концентрационен лагер в Освиенцим, където осъди холокоста.

Бенедикт ХVІ Има една фраза, която често използва в своите слова и характеризира неговия понтификт на смирен пастир, силно обичащ Църквата:

„Все по-добре чувствам, че сам не бих могъл да извършвам поверената ми задача. Но също така чувствам вашата помощ: така, в едно голямо общение, можем заедно да продължаваме мисията на Господ” (19 април 2006).

svt/ dg/ rv