Последна аудиенция на Бенедикт ХVІ: Не изоставям кръста, оставам по друг начин до Христовото Разпятие

Осем години понтификат изпълнен със светли и радостни моменти, сред „развълнувани води и насрещни ветрове, както в цялата история на Църквата, а Господ сякаш спи. „Но винаги съм знаел, че в лодката е и Господ и че тя не е моя и наша, а е Негова и затова няма да потъне”. С тази библейска картина Папа Бенедикт ХVІ сравни своя понтификат на последната генерална аудиенция, която проведе на площад Свети Петър. „Няма да изоставя кръста” и „ще продължа да придружавам Църквата с молитва”, увери Бенедикт ХVІ. Преди всичко той благодари на Бог за поверената му от Господ апостолическа мисия и за „любовта, която реално изпълва Тялото на Църквата”. Папата увери, че ще се моли и за кардиналите, чиято задача е да изберат следващия папа.

70 кардинали и повече от 150 хиляди верни и поклонници от цял свят присъстваха на последната 348-ма аудиенция на Папа Ратцингер, който в началото направи последната си обиколка с папамобила придружаван от многобройни възгласи и дори сълзи. Площад Свети Петър бе изпълнен със знамена от цял свят и плакати: „Тук сме за теб”; „Твоите думи винаги ще ни озаряват”; „Безкрайно благодарим”; „Ще ни липсваш”...

Папата припомни своите думи, казани на 19 април при избирането му за Свети Петров приемник”: „Господи, защо искаш това от мен? Това е голяма тежест върху плещите ми, но ако Ти го желаеш, на твоята дума ще хвърля мрежите, уверен, че Ти ще ме водиш, въпреки всичките ми слабости”. „След осем години понтификат мога да кажа, че Господ наистина ме ръководи, бе близо до мен и ежедневно чувствах Неговото присъствие. Това бе част от пътя на Църквата, изпълнен със светли и радостни моменти, но също и трудности. Чувствах се като Свети Петър сред апостолите в лодката на Галилейското езеро: Господ ни даде слънчеви дни и попътен вятър и дни на богат улов. Но също и на моменти в които имаше бурни води и насрещни ветрове, както в цялата история на Църквата, а Господ сякаш спеше. Но винаги съм знаел, че в лодката е и Господ и че тя не е моя и наша, а е Негова и затова няма да потъне. Той я води чрез хората, които е избрал. Тази увереност никой не може .да помрачи”.

Именно тази вяра стои зад неговото решение да учреди Годината на вярата в Бог, „която днес изглежда изместена на втори план”: Призовавам всички към обновена и дълбока вяра в Господ, да се почувстваме като деца в прегръдките на Бог”...”Нека всеки се почувства обичан от онзи Бог,дарил ни своя Син за нас” и „почувства радостта, че е християнин”.

„В Свети Петровия кораб Папата не е сам, въпреки че има първата отговорност”, продължи Бенедикт ХVІ. „Никога не съм се чувствал сам да нося радостта и тежестта на Свети Петровото служение. Господ ме обкръжи с много хора, които благородно и с обич към Бог и Църквата ми помагаха и бяха близо до мен”. Папата благодари специално на най-близките му сътрудници от Държавния ватикански секретариат и Римската курия, както и към Църквата в Рим, епископите и свещениците.

„Вярно е че получавам писма от държавни и религиозни лидери, видни представители на културата и други – сподели Бенедикт ХVІ. Но също и от обикновени вярващи, които ми пишат от сърце и изразяват своята обич. Пишат ми като братя и сестри или като синове и дъщери. Така се усеща ,че Църквата не е организация или асоциация с религиозни и хуманитарни цели, а живо тяло, общност от братя и сестри в Христос, който ни обединява”.


„През последните месеци почувствах, че силите ми отслабват и помолих Бог, настойчиво и в молитва, за ме осветли и взема най-правилното решение, но не за мен, а за благото на Църквата – каза развълнуван Бенедикт ХVІ. Направих това с пълното съзнание за тежестта, но и новото в тази стъпка с дълбок вътрешен мир. Да обичаш Църквата означава също и смелостта да направиш труден и болезнен избор, винаги имайки предвид не самите нас, а доброто на Църквата”.

„Тежестта на това решение се състои във факта, че от момента на избирането ми винаги съм бил на разположение на Господ – обясни Папата, връщайки се към датата 19 април 2005. Приемащия Свети Петровото служение завинаги губи личния си живот. Принадлежи изцяло на другите и на цялата Църква. Изпитах това и го изпитвам сега, като някой който получава живота именно когато го дава”.

„Завинаги, означава че няма връщане към личния живот – допълни Папата. Решението ми да се оттегля от активното упражняване на служението, не отменя това. Няма да се завърна ким личния живот, изпълнен с пътувания, срещи, коктейли, конференции и т.н. Няма да изоставя кръста, но оставам по друг начин до Разпнатия Господ. Няма да имам правото да участвам в управлението на Църквата, но в молитвеното служение оставам в двора на св.Петър. Пример за това ще ми бъде свети Бенедикт, чието име избрах като Папа. Той ни показа пътя към един живот, активен или пасивен, но който изцяло принадлежи към Божието дело”.

Накрая Папата благодари на всички проявили „уважение и разбиране” за неговото важно решение. „Ще продължавам да придружавам молитвено и в размишление пътя на Църквата с онова посвещение към Господ и Неговата Невяста с което живях досега всеки ден и с което искам да живея завинаги”.

dg/ rv