Монахиня от клаузурата "Mater Ecclesiae": Бенедикт, Папа на молитвата

През тези дни, завършвайки своя понтификат Папа Бенедикт ХVІ след кратък престой в Кастел Гандолфо, ще отседне в манастира „Mater Ecclesiae” във Ватикана. Именно там, до октомври м.г. се намираха седем сестри от клаузура Визитандинки, основани от свети Франциск от Сал през 16 век. Шест от тях бяха испанки, а единствената италианка бе сестра Мария Франческа. Пред микрофона на Бенедета Капели тя споделя своите спомени за този период с Бенедикт ХVІ:

***********
Това бе уникално изживяване, едно от ония с които някой започва да мери живота си „преди” това и „след” това. То се характеризираше с присъствието на Светия Отец Папата или живот отдаден и посветен от него с една близост, би могло да се каже почти физическа. Манастирът се намира вътре във Ватиканските градини. Именно тази близост налагаше контакти с него, а първият и най-важният бе молитвата. Ние бяхме в този манастир за него, за Църквата, за неговите сътрудници от Курията. Ние бяхме там и всяка сутрин, когато отваряхме прозорците на нашия дом, виждахме Апостолическия дворец. Това бе един начин да отправим молитвата си „физически” за него. Лично сме го срещали два пъти: дойде да отслужи литургия в манастира на 14 декември 2010 по повод четвъртото столетие от основаването на Ордена на Визитандинките; после го видяхме и на 14 октомври 2012, една седмица преди да напусне Ватикана. Тогава ние го посетихме в Апостолическия дворец. Онова което винаги впечатлява е голямата му способност за контакт, пряк и задълбочен, с лицето което стои пред него. Говори се за неговата доброта, за неговата близост: неща красиви и истински. Но онова, което ми направи най-силно впечатление бе неговата отвореност към човека, стоящ пред него. А това има един дълбок корен, който е този на молитвата, за да отведе погледа към Бог дори в индивидуалната среща за един миг.

Сестра Мария Франческа, какви чувства изпитахте, когато научихте за оттеглянето на Папа Бенедик ХVІ от Светипетровото служение?
В първия момент не искахме да повярваме, защото ни изглеждаше невъзможно. Но това бе само за един миг. Второто чувство бе това да видим в неговата святост и величие този Папа, който съумя да продължи напред това служене, обективно много трудно и много тежко, но винаги с усмивка, винаги във волята на Бог, винаги да открие каква е волята на Бог към него. И когато разбра – както той сам каза – че не можеше повече да го върши със същата енергия, от която имаше нужда, разбра, че тази бе волята на Бог и се оттегли. Бих казала, че за мене това бе едно потвърждение, един допълнителен израз на любов към него.

През последните дни от своя понтификат, Бенедикт ХVІ отново посочи необходимостта от молитва, за да подчертае този специален момент за универсалната Църква…
Това е ясно за мен и за всички, които живяхме във Ватикана в молитва, която е които основата на нашето призвание. Отварянето към молитвата е отваряне към Божията тайна, която може да доведе цялото човечество до Бог. Това е стойността на молитвата. Това казваше и Йоан Павел ІІ за нея. Избирайки този момент от своя живот, не оттегляйки се към академичен живот, а в място, което е място на молитвата, Бенедикт ХVІ ни оставя едно послание: Църквата има нуждата да се отвори за Бог; човекът, който се моли и който го прави заради призванието си, каквито сме ние, какъвто е той, не е друго освен един свидетел на Бог. Затова лицето, което се моли е една светла личност, какъвто той винаги е бил.

Бенедикт ХVІ посвети много катехизиси именно на молитвата, определи я като „начин” за да помогне на тези, които са ни близки да бъдат озарени от Божието присъствие…
Когато една личност живее в контакт с Господа, никога не прави това само за себе си. Господ влиза в контакт с тази личност и я взема под своето покровителство във всичките и измерения, не само духовно, но и човешко. Това е светлината, която излъчва и около него. Молещият се човек е привлечен от светлината на Бог, но и предава Божията светлина.

От името на своите съсестри, какво бихте искали да кажете в този момент на Бенедикт ХVІ?
Обичаме го много. Обичахме го много и ще продължаваме да го обичаме.

jp/ rv