Ненаписаната енциклика на Бенедикт ХVІ

Бенедикт ХVІ няма да публикува енцикликата за вярата, която трябваше да представи през пролетта. Няма повече време за това. И никой негов последовател не е задължен да продължи недовършената енциклика на своя предшественик. Но съществува една друга ненаписана енциклика на Бенедикт ХVІ заключена в неговото сърце. Или по-скоро написана не с неговата ръка, а чрез неговия понтификат. Тази енциклика не е текст, а една действителност: смирението.

На 19 април 2005 един човек, който принадлежи към вида на интелектуалните орли, от който се страхуват неговите противници и от когото се възхищават неговите студенти, уважаван от всички заради проницателните му анализи за Църквата и света, едва избран за Папа се представя като жертвен агнец. Дори ще използва ужасната дума „гилотина”, за да опише обзелото го чувство, когато неговите събратя кардинали, в Сикстинската капела, се обръщат към него, избран сред всички, за да го аплаудират. Снимките от този момент свидетелстват неговата прегърбена фигура и изненадата на лицето му.

След това трябваше да научи занаята на Папа. Изтръгна, като корени, сгушени в хумуса на земята, вечния свенливец, с бистър ум, но непохватен в тялото, за да го представи пред света. Това бе шок и за двете страни. Не можеше да навлезе в непринудеността на покойния Йоан Павел ІІ. Светът не разбираше този Папа, който не прави впечатление. Бенедикт ХVІ дори нямаше първите сто дни „на благоволение”, които се приписват на светските президенти. Несъмнено, получи Божественото благоволение. Получи още и завинаги, смирението да се учи пред очите на всички.

След това идват ужасно трудните седем години понтификат. Никой Папа не е имал такъв малък „успех”. Това са години на полемики: кризата с ислямския свят след словото му в Регенсбург, в което припомни религиозното насилие; изопачаването на думите му за СПИН по време на първото му посещение в Африка и предизвикало международни протести; понесения срам от скандала със свещеници педофили, но достойно посрещнат от него; случаят Уилямсън, в който благородния му жест към четирима епископи льофевристи се превърна в международно порицание, тъй като не е бил информиран за позицията на един от тях, който отрича Холокоста; неразбирането и трудностите да въведе прозрачност на финансите във Ватикана; предателството на част от негови служители в случая Ватилийкс с неговия иконом, позволил публикацията на поверителни документи...

Нямаше дори една спокойна година. Нищо не му бе спестено. Сякаш тежките физически изпитания в понтификата на Йоан Павел ІІ, атентата и Паркинсоновата болест съответстват на моралните изпитания от изключителната ярост на тази литания от противоречия, която понесе Бенедикт ХVІ. Оттегляйки се, Папата остава в сянка. Както и неговият понтификат. Но само Бог знае могъществото и плодовитостта на смирението.

Жан-Мари Геноа,
dg/ "Figaro Magaszine"