Кард. Равази: в Псалмите Бог и човек говорят заедно

В Псалмите Бог и човек са в тесен диалог. Така кард. Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура обяснява накратко вдъхновението за неговите размишления, с които ще води духовните упражнения за Великите пости във Ватикана, от 17 до 23 февруари. Темата избрана от кард. Равази е "Ars orandi, Ars credendi. Божият лик и лика на човек в молитвата на Псалмите”. Пред Радио Ватикана, кард. Равази споделя с какви чувства е приел поканата на Бенедикт ХVІ да води духовните упражнения за Римската курия:

**********
„Несъмнено с вълнение, но в интерес на истината трябва да кажа, че за мен сред съществуващите много възможни пътища за размисъл, този за Божието Слово, за Библията, направи тази отговорна задача още по-приятна. По време на срещата на Римската курия с Папата за Рождество Христово, Бенедикт XVI ме насърчи мислено да бъда доволен от това, защото – цитирам думите му – „съм любопитен да видя как ще развиете тези 17 размишления”. Това духовно, човешко и културно любопитство, в определен смисъл е нещо, което може да породи вълнение в мен, но от друга страна предполага едно своеобразно дълбоко вътрешно духовно измерение. Този диалог се провежда с хора работещи със Светия Отец, които в известен смисъл са също мои колеги. От една страна атмосферата е вълнуваща, но от друга е също може би семейна”.

"Ars orandi, Ars credendi: Божият лик и лика на човек в молитвата на Псалмите" е темата, която сте избрали за тези упражнения. Защо се насочихте към Псалмите?
"Мислих за много възможни теми. Но сметнах, че именно Псалтирът би могъл да представи по съвършен начин лика на Бог и този на човек. Дитрих Бонхофер, известният богослов и мъченик от периода на нацизма, има много интересно виждане по въпроса. Библията – казва той - не е ли Божието Слово? И как така в Библията има Псалми, които са молитви и следователно са човешки думи? С това той доказва, че откровението на Бог не е някакъв самотен монолог, а е диалог, а диалогът предполага отговор. Отговорът е може би точно този, че Бог се свързва с нас, защото е поставил върху нас печата на своето вдъхновение. Затова, за Годината на вярата, говорейки за вярата, избрах една книга, в която Бог говори за вярата и същевременно за човека, който реагира и отговаря с вярата си."

Размишленията за Псалмите ще бъдат въведени от размишление над глаголите присъщи за молитвата: дишам, мисля, боря се, обичам. Защо това въведение?
„Несъмнено това въведение е малко провокиращо, защото обикновено молитвените глаголи, които се използват в действителност са: да се молим, да хвалим, да призоваваме, да умоляваме. Въпреки това дълбоката душа на молитвата е много по-сложна и на първо място стои несъмнено дишането: диханието на душата. Това твърди и датският философ Киркегард, който казва: защо дишаме? Защото в противен случай няма да сме живи. Същото се отнася и до молитвата: тя е като диханието на душата. Нека не забравяме, че в Псалтира, но и в опита на всички големи религиозни култури, съществува физическо и телесно измерение на молитвата. Но също нека се замислим какво означава например, тайната Божия: понякога тя е една битка. Всички познаваме известната битка между Яков и Бог, по поречието на река Явок, с мистериозното Същество в онази нощ. В книгата на пророк Осия се казва, че в онази нощ, тази борба е била „молитвата на Яков”, неговият „вик за милост”. Ето защо, понякога в търсенето на тайнството, си задаваме въпросите: "Докога, Господи, ще седиш да наблюдаваш безучастно?" (Псалм 13). Яков отправя този вик четири пъти. По същия начин можем да се отнесем към „мисленето”, защото както казва философът Витгенщайн: "да се молим, означава да мислим за смисъла на живота". И с игра на думи, немският философ Хайдегер, далеч от религиозните въпроси, казва: "Denken ist Danken" (Мисленето е благодарност). Защото голямото откритие е онова, което те прави щастлив. Ето защо молитвата е мисъл. Но трябва да се отбележи също, че тя е пресечната точка на диалога, една среща. Факт е, че основният елемент е срещата и прегръдката. В размишленията ще цитирам и понякога свидетелствам, тези, които не принадлежат на нашата религиозна култура. Има един много красив израз на мюсюлманската мистичка Рабия от VIII век, в който под звездното небе на нейния роден град Басра, в Ирак, тя казва:” Вечер е. Пада нощта. Звездите светят в небето. Всеки влюбен е със своята любима, а аз съм тук сама с Тебе, Господи.” Т.е. езика на любовта и езика на мистицизма.”

vn/ rv