Послание за Великия пост 2013

„Вярата в любовта предизвиква милосърдието” е заглавието на папското послание за Великия пост, което бе публикувано в петък от Ватиканския пресцентър. В него Бенедикт ХVІ се позовава на думите от Първото съборно послание на Йоан Богослов „И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това” (1 Йоан. 4,16).

Светият Отец призовава християните към размисъл за неразривната връзка между вяра и милосърдие: „никога не можем да разделим или да противопоставим вярата на милосърдието”. Според Бенедикт ХVІ, би било „ограничаващо” да се поставя силен акцент върху приоритетите и решителността на вярата, а да се подценява и дори пренебрегват конкретните милосърдни дела, превръщайки ги в „обикновен хуманитаризъм”. От друга страна, допълва Папата, също би било ограничаващо да се поддържа „прекаленото върховенство на милосърдието и нейното действие с мисълта, че делата заместват вярата”.

Папата обяснява, че понякога се правят опити думата „милосърдие” да бъде заменена с взаимопомощ или обикновена хуманитарна помощ, продължава Папата. Важно е обаче да се припомни, че върховното действие на милосърдието е именно евангелизацията или „служението на Божието Слово”. От друга страна, милосърдието ни помага да навлезем в Божията любов проявена в Христос, и ни присъединява в личен и екзистенциален план, към безрезервното отдаване на Исус, Отца и братята. Вдъхвайки у нас милосърдието, Светият Дух ни прави участници в посвещението на Исус: синовно към Бога и братско към всеки човек”.

За Бенедикт ХVІ „вярата предшества милосърдието”, но ще бъде истинска само ако е „увенчана от него”, а отношението между тях сравнява с двете основни църковни тайнства: Кръщение и Евхаристия. „Кръщението – тайнството на вярата (sacramentum fidei) предшества Евхаристията – тайнството на любовта (еsacramentum caritatis), но е ориентирано към нея, а заедно предсталявват пълнотата на християнството”.

*********
Скъпи братя и сестри,

Началото на Великия пост, който отбелязваме в контекста на Годината на вярата, ни дава ценна възможност за размисъл върху връзката между вярата и милосърднатa любов: между вярата в Бог, в Бога на Исус Христос и любовта, която е резултат от действието на Светия Дух и ни води по пътя на верността към Бог и към другите.

1. Вярата като отговор на Божията любов
В моята първа Енциклика, представих някои свои мисли относно тясната връзка между богослвските добродетели на вярата и любовта. Позовавайки се на думите на Свети евангелист Иоан: “И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това“ (1 Йоан 4:16), отбелязах че “в началото на християнското съществуване не стои етично решение или някаква велика идея я, а срещата с едно събитие, с една Личност, която дава на живота нов хоризонт и окончателна насока... Понеже Бог пръв ни обикна (вж. 1 Йоан 4:10) любовта вече не е само една “заповед”, а отговорът на дара на любовта с който Бог ни дарява и обгрижва (Deus Caritas est 1). Вярата е онова лично преживяване, включващо всички наши дарби и умения, приемане на откровението за безвъзмездната и "страстна" Божия любов към нас, която е разкритa в пълнотa в Исус Христос. Срещата с Бог, Който е Любов, включва не само сърцето, но също и интелекта: “Познаването на живия Бог е път към любовта и подчинението на нашата воля на Неговата единява интелекта, волята и чувствата ни във целокупния акт на любовта. Това обаче е процес който е винаги отворен, винаги в развитие: любовта никога не “приключва” и не завършва (ibid., 17). Ето защо всички християни и особено “извършващите милосърдна дейност” имат нужда от вяра, от тази “среща с Бог в Христос, която да предизвика в тях любов и да отвори душата им към другия, така че за тях любовта към ближния да не бъде, така да се каже, наложена отвън заповед, а на следствие, произтичащо от вярата им, която действа чрез любовта (ibid., 31а (в българския превод 30а)). Християнинът е личност завладяна от любовта на Христос и повлиянa от нея, “caritas Christi urget nos» (“любовта Христова ни обхваща” 2 Kор 5:14), той откликва по един дълбок и кнонкретен начин на любовта към ближния (срв ibid., 33 (в българския превод 32)). Това отношение се ражда преди всичко от съзнанието че сме обичани, опростени, служени от Господа, който се навежда да измие краката на Апостолите и предлага Себе си на кръста, за да привлече човечеството към Божията любов.

“Вярата ни показва Бог, Който даде Сина Си за нас и по този начин предизвиква у нас победната увереност, че това е точно така: Бог е любов! ... Вярата, осъзнаваща Божията любов, разкрита в прободеното сърце на разпнатия Исус, поражда на свой ред любовта. Той е светлината – в крайна сметка единствената светлина – която винаги осветлява един свят в тъмнина и която ни дава кураж да живеем и да действаме”. (ibid., 39, (в българския превод 38)). Всичко това ни помага да разберем, че основнaтa отличителна черта на християнина е именно “любовта, основана на вярата и формирана от нея” (ibid., 7).

2. Милосърдната любов като живот във вярата
Целият живот на хритиянина е отговор на Божията любов. Първият отговор е вярата, изпълнена с почуда и благодарност към безпрецедентната божествена инициатива, която ни предхожда и ни зове. Нашето “да” на вярата бележи началото на изпълненото със светлина приятелство с Господ, коeто изпълва и дава смисъл на цялото ни съществуване. За Бог, обаче, не е достатъчно само да приемем Неговата безвъзмездна любов. Той не се ограничава единствено да ни обича, а иска да ни привлече към Себе Си, за да ни преобрази по един толкова дълбок начин, че да можем да кажем заедно със Свети Павел: "и вече не аз живея, а Христос живее в мене" (Гал 2:20). Когато направим място за Божията любов в нас, ние ставаме подобни на Него, съпричастни в Неговата милосърдна любов. Като отворим себе си за Неговата любов, ние Му позволияваме да живee в нас и да ни направи способни да обичаме с Него, в Него и подобно на Него. Само тогава нашата вяра наистина започва да “действува чрез любовта” (Гал 5:6) и Той пребъдва в нас (вж. 1 Йоан 4:12).

Вярата е познаването на истината и придържането към нея (вж. 1 Тим 2:4); любовта е “израстване“ в истината (вж. Еф 4:15). Чрез вярата ние влизаме в приятелство с Господ, чрез любовта живeeм и култивираме това приятелство (вж. Йоан 15:14 ff). Вярата ни кара да прегърнем заповедта на нашия Господ и Учител, любовта ни дава благодатта да я прилагаме на практика (вж.. Йоан 13:13-17). Във вярата се раждаме като чeда Божи (вж. Йоан 1:12 ff); любовта ни помага да постоянстваме конкретно в начина на нашето божествено синовство, носейки плодът на Светия Дух (вж. Гал 5:22). Вярата ни прави способни да разпознаваме даровете, които добрият и щедър Бог ни поверява, любовта ги прави плодотворни (вж .Мат 25:14-30).

3. Неразривната взаимовръзка между вярата и любовта
В светлината на гореспоменатото става ясно, че никога не можем да разделим, а да не говорим, да противопоставим вярата и любовта. Тези две богословски добродетели са тясно свързани и би било заблуждаващо да търсим контраст или "диалектика" между тях. От една страна, би било твърде едностранчиво да се постави силен акцент върху приоритета и решителността на вярата, да се подценят и омаловажават конкретните деяния на милосърдната любов и така тя да се сведе до неясен хуманизъм. От друга страна, обаче, е също толкова безполезно да се преувеличава превъзходството на милосърдната любов на дейностите, които поражда, сякаш те, могат да заемат мястото на вярата. За един здравословен духовен живот е необходимо да се избягва както фидеизмът, така и моралният активизъм.

Християнският живот се състои в непрестaннoто изкачване на планината за срещата с Бог, след което поемaме надолу, носейки любовта и силата, получени от Него, за да служим на нашите братя и сестри със същата тази Божия любов. В Светото Писание виждаме, как усърдието на апостолите да прогласяват Евангелието и да събудят вярата на хората е тясно свързано с милосърдната им загриженост да служат на бедните (вж. Деяния 6:1-4). В Църквата, съзерцание и действие, символизирани от евангелските образи на Мария и Марта, трябва да съжителстват и да се допълват взаимно (вж. Лука 10:38-42). Връзката с Бог винаги трябва да бъде приоритет и всяко автентично споделяне на Евангелието трябва да се корени във вярата (вж. Генерална аудиенция, 25 април 2012 г.). Понякога ние сме склонни да сведем термина "милосърдна любов" до солидарност или просто до хуманитарна помощ. Важно е обаче да помним, че най-великото дело на милосърдната любов е евангелизацията или "служението на Словото Божие". Няма действие по-ползотворно - и следователно по-милосърдно - за ближния от преломяването с него на Хляба на Словото Божие, от споделянето на Благата вест на Евангелието и въвеждането му във взаимоотношения с Бог: евангелизацията е най-висшата и цялостна подкрепа и насърчаване за човешката личност. Както писа божият раб Папа Павел VI в Енцикликата Populorum progressio разгласяването на Христос е първият и основен фактор за развитие (вж n.16). Изначалната истина на Божията любов към нас, живяна и прогласявана, е която отваря съществуването ни към получaвaнето на тази любов и прави възможно цялостното развитие на човечеството и на отделния индивид. (вж. Caritas in veritate, 8).

В основата си всичко изхожда от Любовта и клони към любовта. Безвъзмездната Божия любов ние е оповестена, чрез разгласяването на Евангелието. Ако я приемем с вяра получаваме този първи и незаменим контакт с Божественото, способно да ни накара "да се влюбим в любовта" и след това да живеем и растем в Него и с радост да я предаваме на другите. Що се отнася до връзката между вярата и делата на милосърдната любов вероятно най-доброто и описание се намира в следния откъс от Посланието на Св Павел до Ефесяните: “Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е;. не е от дела, за да не би някой да се похвали. Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Исуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим" (2:8-10). Тук става ясно че цялата изкупителна инициатива идва от Бог, от Неговата благодат и Неговата прошка, получени във вярата. Тази инициатива обаче, далеч не ограничава свободата и отговорността ни, a ги прави автентични и ги насочва към дела на милосърдието. Тези дела не са основно резултат на човешки усилия, които да породят гордост, а са родени от вярата и произтичат от благодатта, която Бог ни дава в изобилие. Вяра без дела е като дърво без плодове: тези две добродетели се предполагат взаимно. Великият пост ни приканва, посредством традиционните практики на християнския живот, да подхранваме вярата си, чрез внимателно и продължително слушане на Божието слово и приемане на тайнствата и в същото време, чрез израстване в милосърдие и в любов към Бог и ближния и не на последно място, чрез характерните практики на пост, покаяние и милосърдно даряване.

4. Предимство на вярата, първенство на милосърдната любов
Като всеки дар от Бог, вярата и любовта имат своето начало в действието на Светия Дух (вж. 1 Кор. 13), същият Дух в нас, който вика: " Авва, сиреч, Отче" (Галатяни 4:6), и който ни кара да кажем:" Исус е Господ"(1 Кор 12:3) и "маран-атà (дойди, Господи Исусе)" (1 Кор. 16.22, Откровение 22:20).

Вярата, като дар и отговор, ни кара да познавaме истината на Христос, като Любов, въплътена и разпната, като пълно и съвършено послушание на волята на Отца и безкрайна божия милост към ближния. Вярата насажда в сърцата и умовете ни твърдото убеждение, че именно тази Любов, единствена, е в състояние да победи злото и смъртта. Вярата ни приканва да гледaмe към бъдещето c добродетелта на надеждата, c увереното очакване, че победата на Христовата любов ще дойде в своята пълнота. От своя страна, милосърдието ни позволява да влезнем в любовта на Бог, проявена в Христос и ни присъединява, личнo и екзистенциалнo, към пълното и безусловно себеотдаване на Исус в Отца и за ближните. Като изпълва сърцата ни с милосърдна любов, Светият Дух ни прави съпричастни в синовната преданост на Исус към Бога и към братската преданост за всеки човек (вж. Рим 5:5).

Връзката между тези две добродетели, вяра и любов, прилича на тази между двете основни тайнства на Църквата: Кръщението и Евхаристията. Кръщението (sacramentum fidei) предхожда Евхаристията (sacramentum caritatis), но е насочено към нея, която е пълнотата на християнския живот. По подобен начин, вярата предшества милосърдната любов, но вярата е истинска, само ако е увенчана от милосърдната любов. Всичко започва от смиреното приемане на вярата ("знанието, че сме обичани от Бога"), но трябва да стигне до истината на милосърдната любов ("знанието как да обичаме Бог и ближния"), която остава завинаги, като изпълнениетo и пълнотата на всички добродетели (вж. 1 Кор 13:13).

Скъпи братя и сестри, в този период на Великия пост в който се подготвяме да отбележим събитието на Кръста и Възкресението, чрез което любовта на Бог изкупи света и осветли историята - пожелавам на всички вас да живeeте това ценно време като възобновите вярата си в Исус Христос, за да влезете заедно с Него в динамиката на любовта към Отца и към всеки брат и сестра, които срещате в живота си. С това намерение, отправям молитвата си към Бог и призовавам Божият благослов за всеки човек и всяка общност

Ватикана 15 октомври 2012

превод Бистра Пищийска