Послание на Папата за Световния ден на болния: Добрият Самарянин, пример за отношението
към болните
„Не сте нито изоставени,
нито ненужни: вие сте призвани от Христос и сте негов прозрачен образ”: това пише
Папата в посланието си за ХХІ-ия Световния ден на болния, цитирайки „Посланието към
бедните, болните и страдащите” от Втория Ватикански събор. Папата се позовава на
библейската фигура на Добрия Самарянин, който показва „какво отношение” трябва да
има всеки последовател на Христос „към другите, особено към най-нуждаещите се от грижи”.
Световният ден на болния се отбелязва на 11 февруари, литургичен празник на Дева Мария
Лурдска, а този година официалните чествания се провеждат в Богородичното светилище
Алтьотинг, Германия.
В посланието, озаглавено „Иди и ти прави също така” (Лука
10,37), Папата припомня, че християнинът трябва да черпи вдъхновение от безкрайната
Божия любов, чрез „непрестанна и интензивна молитва”, която ще му даде силата да придобие
„конкретно внимание, както Добрия Самарянин, към наранените тялом и духом”. Това важи
„не само за пастирските и здравните работници, а за всички, също и за самия болен,
който може да живее своето състояние в перспектива на вярата”.
Папата посочва
и конкретни примери от историята на Църквата, които могат да стимулират всеки християнин
в Годината на вярата. Сред тях са Тереза на Детенцето Исус, Раул Фолро, Блажената
Тереза Калкутска и други, които са дали своя принос да се даде стойност на страданието
в човешки и духовен план. Най-силният пример Папата дава с Дева Мария, която следва
Божия Син до Голгота, без да изгуби вярата си. Нейната силна вяра в божието всемогъщество
е озарена от Христовото Възкресение, което дава надежда на страдащите и обновява увереността
за близостта на Господ.
Бенедикт ХVІ насърчава „католическите институции, граждански
общества, християнски общности, асоциации и религиозни семейства”, припомняйки думите
на Блажен Йоан Павел ІІ от постсинодалното апостолическо насърчение за миряните (Cristifedelis
lsici), че „в благородното приемане на всеки човешки живот, особено на слабите и
болните, Църквата живее основния момент в своята мисия”.