Бенедикт ХVІ към римските семинаристи: християните са най-преследваните защото не са конформисти

„Никой не може да се нарече християнин без да следва Разпятието и приеме мъченичеството”: така Папа Бенедикт ХVІ припомни многобройните преследвания срещу Христовите последователи пред 190 семинаристи във Висшата Папска семинария в Рим „Дева Мария на Доверието”. Срещата е традиционна и се провежда всяка година по повод патронния празник на семинарията, а след общата молитва Папата вечеря със семинаристите.

В своето импровизирано размишление над Божието Слово (lectio divina) Папата се позова на първото послание на Апостол Петър, наричайки го „човекът, който пръв говори от името на бъдещата Църква, онзи на когото Господ предаде ключовете на Божието Царство и му повери своето стадо след Възкресението”. Петър е „съгрешилият, но останал верен на Бога човек”, посочи Папата. В неговата „първа енциклика” той говори за „Църквата на всички времена” и се обръща към пръснатите вярващи в Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, наричайки ги „избрани”.

„Петър не говори като отделен индивид и от свое име, а като човек на Църквата, поемайки своята лична отговорност”, защото „говори в общение с Църквата”, посочи Папата. Петър е знаел, че в Рим ще намери мъченичеството, но не се отдръпва: върви към кръста, посочен му от Христос, и приканва съвременния човек да приеме „мартирологичния аспект на вярата”: „Никой не може да се нарече християнин, ако не следва Разпятието и ако не приеме мъченичеството”.

Папата обясни и значението на употребената дума от Петър „избрани”: това е уникален избор на Христос за всеки човек. „Ние сме желани от Бог, за да познаем Христовия лик, за да бъдем католици”. „Трябва да бъдем радостни за този дар и тази Божия благодат – красотата да познаем пълнотата на Божията Истина и славата на Неговата любов”.
Но „избрани”, означава „привилегия и смирение”, а не триумфализъм, уточни Бенедикт ХVІ.

„Днес християните са най-преследваната религиозна група в света, тъй като не се съгласяват и се противопоставят на тенденциите на егоизма и материализма”. Въпреки техния принос за формирането на западната култура, християните винаги живеят в условията на малцинство и като странници”: „Нека просим помощта на Господ да приемем мисията да живеем разпръснати, в малцинство и като чужденци, но отговорни към другите, давайки сила на доброто в нашия свят”.

Папата постави акцент на две важни характеристики на християните: „възродени” и „наследници”. Възродени, означава да бъдеш християнин не само вследствие на лично решение за принадлежност към някоя група, а готовност „за промяна и обновление” и се даде пространство за „действието на Бог”.

„Наследство е много важна дума в Стария Завет, защото Авраам е наследник на Обещаната земя”, продължи Папата. „В Новия Завет ние ставаме наследници не на определена страна, а на бъдещето на Бог. Бъдещето е наше, защото е в ръцете на Бог”. „Църквата винаги се възражда. Затова трябва да отхвърляме песимизма, но също и оптимизма на ония, които казват че всичко е добре, когато има и тежки и опасни падения. Трябва да признаем със здрав реализъм, че това не е добро и е погрешно. Но също и че Църквата не умира заради греховете на хората и тяхното неверие, а винаги се възражда. Бъдещето е на Бог: това е нашата сигурност в живота. Църквата е божие дърво, което е вечно и съдържа в себе си вечността и наследството: вечния живот”.

dg/ rv