Християнското единение през погледа на студенти от Икуменическия институт в Босе

Разделението между християните може да се преодолее чрез взаимното опознаване и преоткриване на общото, което ги свързва. В това са убедени 26-годишният Артьом Барзов от Москва и 23 годишната Естер Семере от Будапеща, които заедно с други 28 младежи от Икуменическия институт в Босе посетиха Радио Ватикана, за да се запознаят отблизо с ватиканската медия. В своите общности двамата са ангажирани в различни области. Артьом работи в секретариата за отношенията между християните към Департамента за външноцърковните връзки на Московската патриаршия. Естер е от Евангелската църква и завършва Филология и Театрално изкуство в Университета в Печ, но вярата я подтиква да запише следдипломен курс по богословие в Евангелския Лютерански богословски институт в Будапеща. Общото между тях е желанието им един ден да помогнат за търсенето на единението между християните, което е и причината да се запишат в Икуменическия институт на Босе:

„В началото нямах никаква представа за Института в Босе – споделя Естер. – Знаех, че става въпрос за икуменизъм, но нямах идея какво точно е това. Всичко онова, което открих в Института, бе неочаквано. Накараме ме да си променя коренно мнението за икуменизма и осъзнах, че трябва да сме търпеливи и да проявяваме разбиране към другите.”

„Библията, светът и универсалната Църква” – това са трите основни аргумента, изучавани в Икуменическия институт на Босе. Той е основан през 1946 г. по инициатива на Световния съвет на Църквите, а с годините институтът се превръща в международен център за срещи, диалог и формация на младежите от различни християнски деноминации:

„Опитът в Икуменическия институт в Босе – отбелязва Артьом, – помогна на мен и останалите студенти да придобием един по-широк поглед към много неща. В първите седмици от обучението за нас православните беше много странно да видим например, че по време на богослуженията младежите от Африка танцуват или използват музикални инструменти, дори барабан…. Но с времето започнахме да гледаме по различен начин на това. За много протестанти беше странно, че православните се кръстят, използват икони или тамян. Сега всичко е различно и ние се разбираме по-добре. Разбира се, това все още не е пълно единение, но животът в Босе помогна на всички нас да направим първата стъпка към него.”

Основната цел на Института е изграждането у студентите на способността да служат като лидери и отговорни ръководители в техните Църкви, общности и общества.

"След петмесечния курс на обучение в Босе – споделя младото унгарско момиче, - моето отношение към икуменизма коренно се промени. Станах по-приемствена и съм сигурна, че когато започна да работя като преподавател по вероучение, ще успея да предам икуменическото виждане на моите ученици. Така те ще могат да се отнасят като християни с вярващите от другите християнски деноминации. Смятам, че икуменизмът трябва да започне с възпитанието още от ранна детска възраст, за да може по-късно да се видят конкретните резултати.”

Русия е страна с преобладаващо православно мнозинство, а в Унгария преобладаващи са католиците. Според двамата младежи от различията породени от принадлежността към дадена Църква или общност не влияят на междуличностните отношения сред вярващите:

„Днешните християнски деноминации имат една дълга история и са се развили в определени култури, също и от езикова гледна точка – посочва Артьом. Ето защо, за да се преодолеят разделенията, трябва да се опитаме да разберем другите християни, да опознаем тяхната култура и език. Не е достатъчно да се опознае само доктрината на другите, но също така културата и езиковите различия, които са много важни за междухристиянския диалог.”

Според Естер съществуващото богословско разделение между християните е повече на ниво църковно лидерство:

„Хората, които ходят на църква, не познават тези разделения. Те се опитват да си сътрудничат, да се разбират помежду си. Но факт е, че е трудно да се преодолее един проблем, когато не е много ясен. Трябва да гледаме на другите като на братя, с любов, а не като на неприятели или непознати. Според мен разединението между нас е една огромна бездна, защото всички ние имаме приятели от другите деноминации и не можем да преодолеем богословските ограничения.”

Тогава, каква е рецептата за „запълването на тази бездна” между Христовите последователи:

„Трябва да преодолеем мисълта, че превъзхождаме другите – настоява Естер. – Когато открием, че и в другите църкви съществуват християнски елементи, тогава ще преодолеем презумпцията, че в нашата църква се намира всичко и че сме единствената църква. Може би именно това трябва да променим. Вероятно все още сме твърде далеч от намирането на решението и може би всички още сме в търсене на Бог. Би било хубаво в това общо невежество да се открие пътят , по който да вървим заедно.”

svt/ rv