Папският съвет за култура гледа с доверие към новото дигитално поколение

„Отличителните черти на младежките култури” е темата на Пленарната асамблея на Папския съвет за куртура, която се провежда от 6 февруари в Рим. Асамблеята бе открита в аула маня на римския университет Лумса с публично заседание и концерт на изгряващата рок група The Sun и ще продължи до 9 февруари при закрити врати. Първият ден е посветен на темата за дигиталната култура с помощта на експерти, сред които италианския отец йезуит Антонио Спадаро и анализ за структурите на дигиталния език с неговите ритуали и създаване на нови кодове и ролята на християнската визия.

През втория ден думата ще бъде дадена на младежите, а чрез личния опит от три различни континента ще бъдат индивидиуализирани „мотивите за доверие” към младите: невероятната креативност; алтруизма, изразен чрез доброволческата дейност, новите общности и Световния младежки ден. Темата на следобедното заседание ще бъде „граматиката на емоциите” с помощта на анализа на американския експерт Пиа де Солени.

Последният ден ще бъде посветен на голямата тема за „генерирането на вярата”. Да се породи вярата у новите поколения е задача на възрастните, които трябва да създадат условия за срещата с Исус, заявават организаторите. А за да се постигне това е необходимо да се направи културен анализ на обществото, но не само от пастирска гледна точка, а също и от богословска.

От пет милиарда жители живеещи в развиващите се страни половината са на 25 годишна възраст или 85% от младежите в целия свят, посочи кардинал Равази, председател на Папския съвет за култура. Ето защо бих заложил не толкова на тяхната религиозност, а по-скоро на техния потенциал. Оттук и неговия своебразен портрет на съвременните младежи, който съдържа въпроси към съзнанието и отговорността към родители, възпитатели, учители, свещеници и обещстеници:

„Те са индивидуалисти, но следват масовата мода. Свързани са с една инстинктивна етика, но имат излючително чувство за приятелство. Те са витални, но същевременно се изгубват в празнотата, най-вече на дрогата. Те са далеч от нашия свят, обществото и политиката, но са най-свързани в света на комуникациите. Не зачитат наложената култура, но от друга страна музиката е основен компонент не само в тяхната формация, а в цялото им съществувание. За тях често се говори, че са мързеливи и инертни, но не можем да отговорим на техните постоянни въпроси защо са безработни и защо не можем да ги ангажираме. Младежите са нашето настояще, а не само нашето бъдеще”.

dg/ rv