Папата: липсата на вяра може да наруши благата на брака

Актуалната криза на вярата води със себе си и кризата на брачния съюз и влияе негативно на прокреативността, съпружеската вярност и неразтрогваемостта на брака, което неминуемо се отразява и на децата. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ пред на членовете на Римския Трибунал, които прие в събота на аудиенция във Ватикана по повод откриване на съдебната година.

Съвременната култура поставя пред семейството „неотложни предизвикателства”, предизвикани от нейния „подчертан субективизъм и етически и религиозен релативизъм”, посочи Папата. Особен акцент положи на противоречието между свободата на личността и „способността на човека да бъде свързан за цял живот”. Според Бенедикт ХVІ, това се дължи на „разпространеното мислене”, че човек може да остане автономен, влизайки в контакт с другия и създавайки отношения, които може да прекъсне във всеки един момент”.

„Само в светлината на Божията истина може да се разбере и осъществи, в конкретния съпружески и семеен живот, истината за човека като Божи син, възроден от Кръщението”, каза Папата. Оттук и разбирането за неразтрогваемостта на съпружеския договор между един мъж и една жена. Този договор „не изисква личната вяра на съпрузите със сакраментална цел”, а намерението да следва Църквата, като „минимално необходимо условие”.

Въпреки че е важно да не се смесва намерението с личната вяра на договорилите се, те не могат да бъдат тотално разделени, уточни Папата. Посочвайки съпружеското благо, като „съществен елемент” в брака, Бенедикт ХVІ цитира св.Августин, който говори за три блага: прокреативност, съпружеска вярност и неразделимост.

Същевременно предупреди, че не трябва да се изключват случаи в които именно липсата на вяра, съпружеското благо бива компрометирано. Това не означава, че липсата на вяра прави автоматично невалиден съпружеския съюз, поясни Папата, а по-скоро ,че „тази липса може да засегне благата на брака, от момента в който естествения ред пожелан от Бог е свойствен на съпружеския договор”.

Папата припомни ония светци, чийто живот преминава в „християнска перспектива” които са успели да преодолеят трудни ситуации, осъществявайки съпружеската святост, благодарение на твърдата вяра в Бог. Тези примери ни показват, че и днес верността и християнската последователност имат особена стойност и са ценно свидетелство за света и Църквата.

dg/ rv