2013-01-23 16:24:39

Папата: вярващият в Бог не се страхува да върви срещу течението


RealAudioMP3 Вярата в Бог означава да се върви срещу течението там, където Бог е забравен. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която проведе във Ватиканската аула „Павел VІ”. Папата даде началото на нов цикъл от катехистични беседи, посветен на „Веруюто”, основната молитва за християнската вяра, като завърши аудиенцията с молитва за единението на християните.

В размишлението си Папата се спря на личността на Авраам, който е „баща” за всички вярващи. „За да разберем величието на вярата – каза Бенедикт ХVІ – е необходимо да си припомним "парадоксалния път", който Бог иска от Авраам да извърви и който Авраам благодарение на вярата приема да извърши.” На него Бог обещава един велик народ, но неговата съпруга Сара е безплодна, припомни Папата. Той е отведен в една "нова родина", но там трябва да живее като чужденец. Авраам „приема този призив на Бог” и поместената тайна в него, защото в тази тайна се крие Бог. „А ние – запита риторично Папата – как щяхме да реагираме?”

„Това е неясен път, без да знае къде Бог ще го отведе; това е път, който изисква дълбоко послушание и доверие, които само вярата може да дари. Мракът от неизвестното – къде трябва да отиде Авраам – е озарен от светлината на едно обещание; към своята заповед Бог прибавя изпълващо със сигурност обещание, което предазполага Авраам към бъдещия един живот в пълнота: „От теб ще направя един велик народ.”

Земята, която Бог дарява на Авраам, но която „не принадлежи” на Авраам, крие в себе си едно универсално поучение:

„Да не притежаваш блага, да чувстваш винаги собствената бедност, да виждаш всичко като дар. Това е също духовното състояние на онзи, който приема да следва Господ и който решава да тръгне на път, приемайки неговия призив под знака на неговия невидим, но могъщ благослов."

Папата обясни и смисъла на думите „Вярвам в Бог, които въпреки своята лаконичност, „отварят към безкрайния свят към Господ и Неговата тайна”.

„Като казвам „Аз вярвам в Бог”, това означава, че основавам моя живот на Него, че позволявам на Неговото Слово да ме насочва и води всеки ден в моите конкретни решения и без да се страхувам да изгубя нещо от себе си… „Вярвам”, защото моето лично съществувание трябва да направи един обрат чрез дара на вярата, моят живот трябва да се промени, да се обърне.”

Вярата в Бог ни прави „носители на ценности, които често не съвпадат с модата или доминиращото мнение, посочи Папата. Тя изисква от нас да приложим критерии и начини на поведение, които не принадлежат на общия начин на мислене.”

„Християнинът не трябва да се страхува да върви „срещу течението”, за да живее в собствената вяра, устоявайки на изкушението за „уеднаквяване” със заобикалящия го свят. В много съвременни общества Бог е „отсъстващ” и на негово място са поставени множество и различни идоли, сред които преди всичко жаждата за притежание и собственото его. Също значителният и положителен напредък на науката и техниката подтикнаха човек към една илюзия за всемогъщество и самодостатъчност, а нарастващият егоцентризъм породи не малко неравновесия в междуличностните отношения и общественото поведение.”

След поздравите на различни езици, в края на генералната аудиенция, Папа Бенедикт ХVІ завърши с пожелание под знака на икуменизма, който е в центъра на многобройните богослужения по света през тези дни:

„Нека Молитвената осмодневица за християнско единение насърчи всяка общност да се моли по-силно на Господ за дара на единството и живота в общение с братята.”

svt/ rv







All the contents on this site are copyrighted ©.