Бенедикт ХVІ: Църквата защитава човешкото достойнство и красотата на брачния съюз между мъжа и жената

Църквата защитава човешкото достойнство и брака между един мъж и една жена и отхвърля джендър философията. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ в словото си към участниците в пленарната Асамблея на Папския Съвет „Cor Unum”, които прие на аудиенция във Ватикана. Свидетелството на християнската любов, прибави Папата, „може да отвори вратата на вярата за много хора.”

За съвременния хипертехнологичен човек, посочи Папата в словото си, „всичко онова, което е технически възможно се превръща в морално допустимо.” Съвременният човек, продължи той, „иска да се чувства свободен от всяка връзка и естествено устройство”, но така „той се лишава от своята душа, освобождавайки се по този начин от личната си връзка с Бог”. Според християнското виждане, отбеляза Папата, човек трябва да разпознава и защитава „неоспоримото достойнство на всеки човек”, без да се влияе от „предполагаемия хуманизъм” на един определен прогрес. Християнството, подчерта Бенедикт ХVІ, „е голямото „да” на човешкото достойнство, което е единствено по рода си и неповторимо.”

„Ето защо, Църквата потвърждава своето голямо „да” за достойнството и красотата на брака, като израз на предания и плодоносен съюз между мъжа и жената. По този начин, отхвърлянето на съвременните философии, като джендър философията, се мотивира на факта, че съотносителността между мъжки и женски пол е израз на красотата на природата пожелана от Създателя.”

Историята от миналото, продължи Папата, показа, че без Бог човек се превръща в автор на ужасни „идолопоклонничества” – като „култа към нацията, расата или социалната класа” – които породиха „неравноправието и крайната бедност”. Също днес, констатира Бенедикт ХVІ, съществува склонността към идолопоклонничеството:

„Позовавам се преди всичко на една обезпокояваща антропология, предлагаща отново древният хидонистичен материализъм, към който се прибавя един „технологичен прометеизъм”. От съюза между материалистичното виждане за човека и голямото технологично развитие, изпъква на преден план една атеистична в основата си антропология. Тя свежда човек само до автономни функции: разумът е свързан с мозъка, а човешката история със самореализацията.”

Папата отправи апел към християните и всеки човек с добра воля да се противопоставят на тези тенденции, които често се маскират под „добрите чувства” или се представят под формата на един „предполагаем прогрес или на предполагаеми права и хуманизъм”:

„Каква задача има всеки християнин и по-специално вие, които участвате в милосърдните дейности и сте пряко свързани с многобройни обществени дейности, пред тази антропологична редукция? Трябва да упражняваме един критичен надзор и понякога да разобличаваме финансирането или сътрудничеството, което пряко или косвено, подпомага проекти или действия противоположни на християнската антропология.”

Папата се позова на връзката между вярата и милосърдието и подчерта, че солидарната дейност на Папския съвет „Cor Unum” „може да отвори вратата на вярата за много хора”:

„Християнинът и по-специално онзи, който работи в милосърдните организми, трябва да се води от принципите на вярата, чрез която ние се присъединяваме към „Божието виждане” и Неговия промисъл за нас. Този нов поглед върху света и човека, предложен от вярата, предоставя правилният критерий за оценка на изразите на милосърдна любов в съвременния контекст.”

svt/ rv