Папата: заедно представляваме лика и силата на Христос

„Онова, което Бог изисква от нас”: върху тези думи на пророк Михей е фокусирана Молитвената седмица за християнското единение, която започва от 18 януари и ще приключи на 25 януари. Бенедикт ХVІ постави икуменическия диалог като приоритет още от началото на своя понтификат, а при различни поводи призовава последователите на Христос отново да се завърнат към единението. Още повече, че единството на Църквата се ражда на Тайната Вечеря, малко след Христовата смърт на Голгота. Именно в този период Апостолите отричат, бягат и се чувстват изгубени, което сякаш ще бъде знака, който ще продължава във вековете: една християнска общност, създадена от умрелия и възкръснал Бог, но неспособна да бъде единена, според волята на нейния Създател.

За разделението, Бенедикт ХVІ посочва думите на самия Апостол Павел в посланието му до Коринтяни, който е знаел, че в християнската общност в Коринт има раздор и разделение: „Нима Христос се е разделил?”(Кор.1,13). „С тези думи, посочва Бенедикт ХVІ, той заявява, че всяко разделение в Църквата е обида срещу Христос. Но в същото време добавя, че Той е единствения Господар и Господ в който можем да бъдем обединени, поради неизчерпаемата сила на Неговата благодат”. (Ангел Господен, 23 януари 2011)

Резултатът от тази „обида към Бог”, посочва няколкократно Бенедикт ХVІ, е християнското разделение, което прилича на „тъмен екран”, който не позволява на човечеството да види Божието присъствие: „Светът страда без Бог и желае да познае Неговия лик. Но как могат съвременните хора да познаят Божия лик в лика на Исус Христос, ако ние християните сме разделени и ако единия е срещу другия? Само в единението можем действително да покажем на този нуждаещ се свят Божия лик, лика на Христос”. (Генерална аудиенция 23 януари 2008)

За Папа Ратцинтер първият и най-верен начин за свидетелстване на единението между разделените християни е общата молитва. Именно чрез нея те „осъзнават противоречията, създадени от разделението, проявявайки желанието да изпълнят Божията воля, прибягвайки към Неговата всемогъща помощ...Затова, общата молитва не е волунтаристичен или социологически акт, а израз на вярата, която обединява всички Христови апостоли”. (Генерална аудиенция, 28 януари 2008)

Но освен молитва е нужно и действие, добавя Папата. Това е милосърдието, което винаги препоръчва в икуменическия диалог. Споделената молитва, придружавана от конкретни жестове на взаимопомощ и братска солидарност: „Това подпомага пътя към единението, защото всяко облекчение на болката на ближния, дори и малко, което християните правят заедно, допринася за по-голямата видимост на тяхното общение и тяхната вярност към заповедта на Господа „Всички да бъдат едно”.

dg/ rv