Онова, което Бог иска от нас

Молитвената седмица за християнско единение (18-25 януари) ни приканва да размишляваме над известния откъс от книгата на пророк Михей: „С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци? Но може ли се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си - за греха на душата си? О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (Мих, 6, 6-8).

Тази година автор на текста за Молитвената седмица за християнско единение е група от Студентското християнско движение в Индия (Student Christian Movement in India), което от своя страна покани Католическата университетска федерация в Индия и Националния съвет на Църквите в Индия да вземат също участие в подготовката. Окончателната редакция на текста е направена от Международната комисия Вяра и Конституция към Световния съвет на Църквите и Папския съвет за насърчаване на християнското единение. Размишленията насочват вниманието към действителността на далитите в Индия и предлага една възможност за споделяне на тяхната духовност.

По време на подготвителния период, единодушно бе изразено мнението, че в настоящия контекст на големи несправедливости към далитите в Индия и в Църквата, търсенето на видимото единение единението не може да се отдели от разрушаването на кастите и от вниманието към най-бедните сред бедните.

В индийския контекст далитите са смятани за общност „извън кастата”. Те са най-тежко засегнати от системата на кастите, която има строга концепция за социална прослойка, базирана на понятията за ритуална чистота и нечистота. В системата на кастите, класите са разделени на „по-високи” или „по-ниски”. Заради тази система, далитите са социално отхвърлени, нямат политическо представителство, икономически са експлоатирани и културно поробени. Почти 80% от християните в Индия са от далитски произход.

През ХХ век, въпреки значителния напредък в църквите на Индия, все още съществуват доктриналните разделения, наследени от Европа и другите държави. Липсата на единение между църквите и в самите църкви в Индия, се акцентира още повече от системата на кастите. Тази система, също като апартейда, расизма и национализма, поставя пред сериозно изпитание християнското единение в Индия и вследствие моралното и църковно свидетелство на Църквата, като единствено тяло Христово. Освен причина за разделението между Църквите, системата на кастите е също голям доктринален проблем. В този контекст, Молитвената седмица за християнско единение ни приканва да размишляваме над известния откъс от книгата на пророк Михей 6, 6-8, чийто централен въпрос е какво Господ иска от нас.

Пророк Михей е един от дванадесетте малки пророци в Стария Завет, който пророкува около 737 и 690 г пр.Хр. в Царството на Юда. Родом е от Морозет, малко градче югоизточно от Ерусалим и пророкува по време на царуването на Йотам, Акац и Езекия от Юда (Мих 1,1). Живее в същата политическа, икономическа и религиозна ситуация на своя съвременник пророк Исайя, с когото е свидетел на разрушението на Самария и нахлуването на асирийския цар през 701 г. Неговата болка и тъга за страданията на народа вдъхновят тона на книгата му, а гневът му се отправя срещу изневерите на ръководителите и свещениците на народа.

Призивът на Михей за правда и мир се концентрира в 6 и 7 глава от книгата, които са и темата за тазгодишната Молитвена седмица за християнско единение. Правдата и мирът са поставени в историята на връзката между Бог и човечеството, но историята, настоява пророкът, се нуждае и предполага полагането на големи морални усилия. Като много други пророци Михей припомня на народа, че Бог ги е освободил от египетското робство и ги е призовал, чрез завета, да живеят в едно общество изградено върху достойнството, равноправието и справедливостта. Ето защо, истинската вяра в Бог е неделима от личната святост и търсенето на социалната справедливост. Божието спасение от робството и всекидневното унижение изисква от нас „да работим справедливо, да обичаме милосърдни дела и смирено да ходим пред нашия Бог” (Мих 6, 9).

Ситуацията, пред която е изправен Божият народ по времето на Михей, е сходна с тази на общността Далит в Индия. Също далитите трябва да се борят с подтисничеството и несправедливостта от страна на онези, които се опитват да отричат тяхното достойнство и права. В контекст, в който дискриминацията срещу далитите се оправдава на базата на религията и понятието за ритуална чистота, посланието на пророк Михей притежава един особен пророчески характер. Вярата придобива или губи своето значение в отношение на справедливостта. В настоящата ситуация с далитите, настойчивостта на пророк Михей за моралният елемент на нашата вяра, ни кара да се запитаме какво наистина Бог иска от нас: дали само да поднасяме жертвоприношения или да вървим с Него в правдата и мира?

Онова, което Бог иска днес от нас е да вървим по пътя на правдата, милосърдието и мира. Метафората за „поклонничеството” е избрана, за да свърже тематично осемте молитвени дни, защото дава идеята за чувството на динамизъм, който е характерен за Христовите ученици. Осемте теми на Молитвената седмица са свързани по различен начин с „поклонничеството” и се стремят да фокусират различни измерения на истинското следване на Христос по пътя на правдата, водеща към истинския живот. Да тръгнеш по пътя на правдата, означава да се изправиш пред трудни битки, пред изолацията и отстояването пред „властите и светоуправниците” (Еф 6,12). Днес онези, които говорят в името на справедливостта са видени като хора създаващи проблеми и рушители на мира. В тази перспектива трябва да осъзнаем, че мирът и единението могат да се реализират само ако са основани на справедливостта. Нека Бог на правдата, единството и мира да ни направи истински знаци за човешка солидарност, укрепвайки ни в изпълнението на онова, което Той иска от нас.

svt/ rv