Любовта и правдата водят към спасението

Молитвената седмица за християнско единение ни приканва да размишляваме над известния откъс от книгата на пророк Михей. В него пророкът призовава народа да се отправи на поклонничество: „дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Яковов, - и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му” (Мих, 4,2). На преден план изпъква неговия призив: „да вървим в това поклонничество и да споделяме правдата и мира, за да намерим истинското спасение”.

Неоспорима истина е, че правдата и мира са предпоставка за силния и солиден завет между Бог и човечеството, припомня пророк Михей, посредством който се изгражда едно общество изградено върху достойнството, равенството, братските отношения и взаимното „освобождаване” (kenosis) от страстите. Неоспоримо е също така, че истинската вяра в Бог е неделима от личната святост и търсенето на социалната справедливост.

По времето на пророк Михей, Божият народ е изправен пред подтисничеството и несправедливостта на онези, които искаха да заличат достойнството и правата на бедните. Експлоатацията на бедните е бил, и все още е, реален факт: „вие ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите” (Мих 3,3).

По сходен начин днес, системата на кастите, с расизма и национализма, поставят пред тежки изпитания мира на народите. В много държави, други касти, с различни наименования, отричат важността от диалога, свободата да говориш и да слушаш. Заради тази система на кастите в индийската култура общността Далит е „социално отхвърлена, политически непредставена, икономически експлоатирана и културно поробена”.

Ние, като последователи на „Бог на живота и на мира” на „Слънцето на правдата”, според химнологията на православните християни, трябва да вървим по пътя на правдата, милосърдието и смирението: реалност и тема от голямо значение и актуалност, които ще бъдат развити по време на Х генерална Асамблея на Световния Съвет на Църквите през 2013 г. в Пусан, Северна Корея.

„Боже на живота, води ни към правдата и мира” е темата на предстоящата Асамблея, която отеква като силен апел към всички народи да вървят заедно, като една общност, по пътя на правдата, която води към живота и спасението.

По красноречив начин пророк Михей поставя на преден план отхвърлянето на ритуалите и жертвоприношенията, западнали заради липсата на чувството на милосърдие, смирение и правда, а от друга показва Божията перспектива, че справедливостта трябва да заема централно място в нашата религия и ритуали. Това е Божията воля, Неговото желание да вървим по пътя на правдата и мира, изпълнявайки онова, което Бог изисква от нас.

Йоан Павел ІІ посочва, че „всеки предразсъдък, базиран на кастите, в отношение на християните, е антисвидетелство на истинската човешка солидарност, заплаха за искрената духовност и сериозно препятствие за евангелизаторската мисия на Църквата”. От своя страна Папа Бенедикт ХVІ заявява: „Дори в света да изглежда така сякаш злото надделява винаги над доброто”, накрая побеждава винаги „любовта, а не омразата”, защото „Господ, нашия истински цар и свещеник Христос, е по-силен, и въпреки всички неща, които ни карат да се съмняваме в положителния развой на историята, побеждава Христос, побеждава доброто”. Също Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І решително заявява: „Нека насърчаваме всеобщата милосърдна любов, вместо омразата и лицемерието; нека насърчаваме всеобщото единение и сътрудничеството, вместо съперничеството”. По същият начин се изказват и духовните водачи на различни Църкви и християнски изповедания.

Да вървим смирено с Бог означава преди всичко да вървим уверени във вярата, като нашия отец Авраам, да вървим солидарни с онези, които се борят за справедливостта и мира, и да споделяме страданието на всички посредством вниманието, грижата и подкрепата към нуждаещите се, бедните и отхвърлените. Да вървим с Бог, означава да вървим отвъд бариерите, отвъд омразата, расизма и национализма, които разделят и вредят на членовете на Христовата Църква.

Свети Павел заявява: „всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Исус Христос” (Гал. 3, 27-28).

Според доктрината на Светите гръцки отци от Кападокия, всеки човек е „икона на Бог” и вследствие срещайки човека по нашия път, ние срещаме Христос, а като служим на човека, служим на Него, който „не дойде да Му служат, а да служи и да даде душата Си за откуп на мнозина” (Марк 10, 45).

Любовта и правдата се срещат и водят към спасението; те имат общ произход и водят към вечния живот. Монахът Ефрем Сирин (306-373), известен сирийски дякон, химнописец и богослов, един от църковните отци и учители на Църквата подчертава: „Ако обичаш мира ще преминеш спокойно по голямото море на живота. Ако обичаш правдата ще намериш вечния живот”. Перспектива, която ни кара да осъзнаем, че мира и единството са пълни, само ако се основават на правдата: „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Мат 5, 6).

svt/ rv