Ден трети: Да вървим към истината

Еврейските акушерки (баби) пазят Божия закон, а не заповедта на фараона (Изход, 1, 15-22)

Молитвата, казана с упование от този, който е открит пред Божия поглед (Пс. 17/16, 1-6)

Славната свобода в Христос на синовете Божии (2 Кор., 3, 17-18)

Разговорът на Исус със самарянката я насочва към един по-свободен живот (Йн., 4, 4-26)
Размишление
Да вървиш смирено с Бог е винаги ходене към получаване на свободата, която Той дава на всички народи. В този дух ние Го честваме. Ние честваме тайната на тази борба за свобода, която намираме дори там, където потисничеството, предразсъдъците и бедността представляват тежък товар. Ясният отказ да се приемат нечовешки заповеди и изисквания - като тези, които фараонът даде на акушерките от поробения еврейски народ – може да изглежда дребно деяние. Но често срещаме този вид действия в полза на свободата в различни общества. Това решително крачене към по-пълноценен живот показва евангелския дар на надеждата за всички народи, който се проявява по разнообразни начини в различните видове неравенство, които съществуват в света.

Срещата на Исус със самарянката при кладенеца ни показва постепенното преминаване от несправедливата дискриминация и предразсъдъците към свобода. Тази жена се чуди на първо място на предразсъдъците, с които се сблъсква, и се опитва да облекчи бремето на живота си. Тези притеснения са отправна точка на разговора й с Исус. Той самият започва разговора с нея, тръгвайки от собствената си нужда от конкретна помощ - жаден е, и понеже и двамата си задават въпроси относно социалните предразсъдъци, които правят тази помощ да изглежда проблематична. Постепенно пътят към един по-свободен живот се разкрива пред очите на жената – според светлината, която хвърлят думите на Исус върху сложната реалност на живота й. На края тези лични прозрения насочват разговора към точка, която надхвърля това, което разделя тези две групи: мястото, където трябва да се покланят. А именно "Да се покланят с дух и истина" – това е, което се изисква. Само така ще се научим да бъдем освободени от всичко, което ни пречи да живеем заедно, да имаме живот в изобилие.

Да сме призовани към по-голяма свобода в Христос, значи да сме призовани към по-дълбоко общение. Нещата, които ни разделят – било като християни в търсене на единството, било като хора, разделени от несправедливи традиции и неравенство, ни държат като затворници и скрити едни от други. Свободата ни в Христос се характеризира с този нов живот в Духа, който – обратното - ни дава възможност да гледаме заедно славата на Бог с "непокрити лица". В тази славна светлина се научаваме да се виждаме по-истински, докато растем в уподобяването с Исус към пълното християнско единство.

Молитва
О, Боже освободителю, благодарим Ти за силата и вярата - подхранвани от надеждата, на всички, които се борят за достойнството и пълнотата на живота. Ние знаем, че Ти вдигаш падналите и развързваш вързаните. Твоят Син Исус крачи с нас, за да ни покаже пътя към истинската свобода. Нека се научим да ценим това, което ни е дадено, и да бъдем укрепени, за да преодолеем всичко, което вътре в нас ни поробва. Изпрати ни Твоя Дух, та истината да ни направи свободни и, обединявайки нашите гласове, да можем да обявим любовта Ти към света. Боже на живота, отведи ни до справедливостта и мира. Амин!

И-V