Ден втори: Да вървим като тяло Христово

“Ще оживеят ли тия кости?” (Иез. 37, 1-14)

Божият слуга, подигран и охулен, вика към Бога (Пс. 21/22, 1-8)

Призив да отидем на среща с Исус “отвън стана” (Евр., 13, 12-16)

Исус преломи хляба, давайки Себе Си преди страданието (Лк. 22, 14-23)

Размишление
Да ходим смирено с Бог означава да чуваме Неговия призив да излезем от местата на нашия личен комфорт и да придружим другите, по-особено онези, които страдат. “Изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати” (37, 11). В думите на пророк Иезекиил ние разпознаваме начина на живот, който води днес по-голямата част от хората по света. В Индия това са “сломените хора” от общностите далит, чийто живот ни говори по поразителен начин за техните страдания, страдания, които споделя разпънатият Исус. Ведно с поруганите хора от различни времена и страни Исус вика към Отца: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”.

Християните са призовани да извървят пътя на кръста. Посланието до евреите ни обяснява не само спасителното дело на страдащия и поруган Исус, но говори също и за необходимостта апостолите да излязат “извън стана”, за да застанат до Него. Когато ние срещаме отритнати и когато разпознаваме в тяхното страдание Този, Който бе разпънат, ние не можем да имаме колебания: да живеем в Христос значи да бъдем солидарни с тези, които са отхвърлени и чиито страдания Той споделя.

Тялото Христово, сломено на кръста, беше “сломено за вас”. Разказът за тайната вечеря предварва този на страданието и смъртта на Христос; откакто я отслужваме, сломеното тяло на Христос е Неговото прославено и възкръснало тяло. Неговото тяло е преломено, за да можем да вземем участие в Неговия живот и - чрез Него - да бъдем едно само тяло.

За нас, християните, в поход към единството, Евхаристията често ни се открива като място, където проблемът на нашето разделение става болезнено явен, понеже за момента не можем пълно да споделяме заедно това тайнство – така, както би трябвало да бъде. Това положение ни приканва да обновим нашите усилия, за да достигнем до едно по-голямо общение.

Четивата за днешния ден ни предлагат и друга насока за размишление. Да вървим със сломеното тяло на Христос, това е да открием как да живеем заедно евхаристично. Да споделяме нашия хляб с гладните, да разрушим стените на бедността и на неравенството – и това са “евхаристични действия”, чрез които християните са призвани да обединят своите усилия. Папа Бенедикт ХVІ схваща точно по подобен начин Евхаристията в Църквата: не става дума единствено да се вярва и да се отслужва това тайнство, а също да бъде живяно (Sacramentum caritatis). В съзвучие с православната концепция за “Литургия след литургията” се признава, че “няма нищо истински човешко”, в което да не намери форма и да не бъде живяна в пълнота Евхаристията (SC 71).

Молитва
Боже на състраданието, Твоят Син умря на кръста та чрез Неговото сломено тяло нашите разделения да могат да бъдат премахнати. Въпреки това ние Го разпънахме един че и повече пъти с нашите разделения, измисляйки системи и действия, които възпират Твоята любов и минират Твоята справедливостта към онези, които са изключени от даровете на Твоето творение. Изпрати ни Твоя Дух, за да ни донесе Твоя живителен полъх и изцерение в нашите разделения, та да можем да отдадем заедно свидетелство за справедливостта и любовта на Христос. Върви с нас до деня, в който ще можем да споделим единия хляб и едната чаша на една-единствена трапеза. Ти, Който си Бог на живота, води ни в справедливостта и мира. Амин!

И-V