Бенедикт ХVІ: Въплъщението на Бог ни показва че вярата трябва да обхване целия живот

Тайната на Въплъщението, „истината, която честваме на Рождество Христово”, ни показва, че Бог „не се ограничи само да ни говори”, за да влезем в общение с Него, а безвъзмездно „ни се дари.” Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ”, която посвети на изначалното събитие на християнското спасение.

Бог прие човешката плът, мисли като човек, обича като човек, имаше майка, баща и приятели. „Той – продължи Папата, – влезе в историята, сподели времето и пространството, но преди всичко сподели преходността на човека.” „Тази голяма тайна – подчерта Бенедикт ХVІ, – се съдържа в думите: „Словото стана плът.”:

„Всичко това ни показва, че спасението, дарено ни от Бог, който прие плътта в Исус от Назарет, докосва човека в неговата конкретна реалност и всяка житейска ситуация. Бог прие човешката природа, за да я изцери от всичко онова, което я разделя от Него, за да ни позволи да Го наричаме Отец, в неговия Единороден Син, и да бъдем наистина Божии чеда.”

Важно е да си възвърнем удивлението към тази тайна, подчерта Папата:

„Важно е да позволим на величието на това събитие да ни обгърне: Бог, истинският Бог, Създател на всичко, премина като човек по нашите пътища, влезе във времето на човека, за да ни предаде Неговия живот. Направи го не чрез величието на владетел, който покорява под своята власт света, а чрез смирението на едно детенце.”

Бенедикт ХVІ посочи и някои отличителни черти на Въплъщението. Преди всичко стойността на дара, който е "израз на обич" и "знак на любов и почит.” „Но Бог преминава отвъд това разбиране за дара – каза Светият Отец. – Той прие нашата човешка природа, за да ни дари своята божествена природа.” По този начин даде ново измерение на дара:

„Онзи, който не е способен да дари поне малко от себе си, дарява винаги твърде малко; дори понякога се търси да се замени сърцето и усилието да дарим себе си с парите, с материалните неща. Тайната на Въплъщението ни показва, че Бог не направи така: Той не дари нещо, а дари себе си в своя Единороден Син. Нека в това да открием модела за нашето даряване, за да могат нашите междуличностни връзки, особено най-важните, да бъдат водени от безвъзмездността на любовта.”

Ставайки „човек като нас”, Бог показва едни „нечуван реализъм” на божествената любов, защото „не се задоволява само да ни говори, а се потопява в нашата история”:

„Този начин на действие на Бог ни кара да се запитаме за реализма на нашата вяра, която не трябва да се ограничи само в сферата на чувствата, емоциите, а трябва да навлезе конкретно в нашето съществувание, трябва да докосне нашия всекидневен живот и да го насочи също по практичен начин.”

Бенедикт ХVІ се спря и над неразривната и дълбоко духовна връзка, която свързва библейските страници преди и след Въплъщението на Христос:

„Старият и Новият Завет винаги трябва да бъдат четени заедно. Изхождайки от Новия Завет, се разкрива дълбокият смисъл на Стария Завет. С Въплъщението на Сина Божий се осъществява едно ново сътворение, което дава пълния отговор на въпроса „Кой е човека?” Само в Христос се разкрива напълно Божият промисъл за човека: Той е новия човек според Бог.”

При поздравите на различни езици към присъстващите на аудиенцията поклонници и вярващи Папата припомни литургичния празник „Кръщение Господне”, който Католическата църква ще отбележи на 13 януари. Папата прикани по-специално младежите „да преоткриват всекидневно благодатта, идваща от Кръщението”, болните да черпят от това Тайнство „силите за преодоляването на моментите на болка и отчаяние”, а младоженците да „приложат кръщелните обещания по пътя на семейния живот”.

svt/ rv