На Богоявление Папата ръкоположи четирима нови епископи: имайте смелостта да се противопоставяте
на съвременния агностицизъм и доминиращите течения
"Богоявление е проява
на Божията добрина и любов към хората”: това каза Папата на тържествената литургия
за големия християнски празник, която отслужи във ватиканската базилика. По време
на обреда, Бенедикт ХVІ ръкоположи четирима нови епископи, продължавайки така традицията
започната от Йоан Павел ІІ за епископски ръкоположения на Богоявление. Новите епископи
са монс. Георг Генсвайн, негов личен секретар, когото наскоро назначи за префект на
Папския дом, монс. Винченцо Дзани, секретар на Конгрегацията за католическо възпитание
и двама апостолически нунции – монс. Фортунатус Нуачукву и монс. Николас Тевенин.
В
проповедта си Папата посочи какви хора са били Мъдреците запътили се към Витлеем,
за да видят новороденият Божи Син. Но също и какъв трябва да бъде епископът, като
призова новохиротонисаните да подражават на Мъдреците - „хора, търсещи Бог и спасението
на света”, които „не се задоволяват от гарантирания им доход и призната социална позиция”.
Това са хора, допълни Папата, които търсят една „по-голяма действителност” и отговор
на въпроса дали Бог съществува, мисли ли за нас и как можем да го срещнем. „Мъдреците
олицетворяват търсещите Бог”. Така и епископското служение „не трябва да се превръща
в занаят”:
„Преди всичко, епископът трябва да бъде насочен към Бог, тъй като
само тогава ще може да се интересува от хората”, подчерта Папата. „Епископът трябва
да бъде човек с широко сърце за хората и който се вълнува за тяхната история. Трябва
да бъде разположен за другите”. Всичко това може да се осъществи само ако епископът
е „цялостно обзет от Бог” и ако „безпокойството му за Бог се превърне в безпокойство
за неговото творение, човекът”.
Епископът е призван да бъде смел и същевременно
да притежава смирението във вярата, допълни Папата. Както Мъдреците, които вероятно
са били осмивани, защото пътуват към неизвестното и водени от една звезда. Но техните
сърца са били докоснати от Бог и затова търсенето на истината за тях се превръща
„много по-важно отколкото осмиването на света, изглеждащ разумен”. Именно за този
„конфликт с доминиращото мислене за онова, което изглежда сигурно”, съвременния епископ
трябва да бъде подготвен:
„Днес, широко господстващия агностицизъм и неговите
догми, проявява изключителна нетолерантност към всичко онова, което го поставя под
въпрос или неговите критерии. Затова, епископът трябва да има смелостта да се противопостави
на доминиращите течения”.
Папата посочи още една основна характеристика на
епископа: да проявява храброст и мъжество. Това не се състои в използването на насилие
или агресивност, а „се остави да бъде засегнат и държи високо главата си пред доминиращото
мнение. Смелостта да се отстоява твърдо истината Господ иска от ония, които праща
като агнета сред вълци. „Който се бои от Господ, от нищо не ще се уплаши, защото Той
е неговата надежда (Сир.34, 14). Страхопочитанието от Бог освобождава хората от страха
и ги прави свободни”.
Бенедикт ХVІ припомни, че Апостолите са били опозорявани
заради името Христово и въпреки това са известявали Благата вест. Така епископите,
техни последователи, „трябва да очакват непрестанни нападки, по съвременен начин,
ако не престанат да разгласяват силно и разбираемо Евангелието на Исус Христос”. Естествено,
поясни Папата, епископите нямат призванието да провокират, а точно обратното: да поканят
всички да участват в радостта на истината, показвайки пътя, като „светещи звезди в
небето на историята”.
Одобрението на доминиращи мнения, обаче, не е критерий
за епископа, предупреди Папата. Критерият е само един: Господ. „Ако защитаваме Неговата
кауза, винаги ще привлечем нови хора по пътя на Евангелието. Но също така, неизбежно
ще бъдем под ударите на ония, които със своя живот са в противоречие с Евангелието,
и само тогава можем да благодарим, че сме достойни да участваме в Страданията Христови”.
Преди
молитвата Ангел Господен, която произнася точно в по обед от прозореца на работния
си кабинет, Папата се извини за малкото закъснение на множеството поклонници и верни
присъстващи на площад Свети Петър. По повод Рождество Христово, което много Източни
Църкви честват на 7 януари по юлианския календар, Папата отправи своите „сърдечни
поздрави за мир”, уверявайки в своите молитви за тях. „Малката разлика в Рождественските
чествания - отбеляза накрая Папата – подчертава, че онова Детенце, родено в смирението
на Витлеемската пещера, е светлината на света, която ориентира пътя на всички народи”.