Кардинал Курт Кох: Вторият Ватикански събор е опорната точка на литуригчната реформа

Вторият Ватикански събор и неговото „правилно тълкуване” е и остава „основната опорна точка” за мисията на съвременната Църква. Това посочва кард. Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, в интервю пред австрийската католическа информационна агениция Kath.net в което засяга темата за литургичната реформа. Кардиналът разяснява смисъла на онова, което от различни страни е наричано като „реформа на реформата”. Едно определение, уточнява, което „няма друга цел освен тази да съживи истинското наследство на Събора и да го направи по-плодоносно за ситуацията на съвременната Църква”. В този смисъл се подчертава, че „въпросът с литургичната реформа е тясно свързан с този на правилното тълкуване на Събора”.

В началото на интервюто кардиналът се спира на значението на Годината на вярата, учредена от Папа Бенедикт ХVІ, посочвайки сходството с обявената от Папа Павел VІ. „Виждам повече сходства отколкото разлики”, отбелязва кард. Кох, подчертавайки, че за двамата папи Вторият Ватикански събор е „опорна точка”. Ако за папа Монтини Годината на вярата бе „последица от събора” и възможност да се постави на преден план спешната необходимост от „изповядването на истинската католическа вяра”, пред „сложните проблеми” на времето, за Папа Ратцингер Годината на вярата е свързана с петдесетата годишнина от събора „с цел да реализира главните тревоги на събора”.

Що се отнася до икуменизма кард. Кох подчертава, че Годината на вярата е призив „да се осъзнае, че единението между християните може да се намери само ако се размишлява заедно над основите на вярата”. Още повече, защото „днешните духовни пустини по света”, за които говори Папата, и слабото влияние на християнската вяра в съвременното общество „въздейства на всички християнски Църкви и църковни общности”.

Кардиналът се спира и на литургичната реформа в Католическата църква, като подчертава преди всичко „неправилната употреба” на термина реформа. За да се избегне всякаква манипулация на този термин, кардиналът обяснява неговото точно значение. „Намираме се пред една основна алтернатива”. Ако за реформа „се разбира прекъсване с историята от миналото” това „не е реформа”. Напротив, разбрана в нейният „буквален смисъл” литургичната реформа извлича своето значение „от онази съществена форма на служение на християнския култ, която е определена от традицията на Църквата”. Въпреки това, „литургичната реформа след Събора често е видяна и реализирана с една херменевтика на непродължителност и прекъсване с традицията”, имайки предвид, че тя е „съсредоточена върху пасхалната тайна на смъртта и възкресението на Христос”. Ето защо, Папа Бенедикт ХVІ, още когато беше кардинал, „отбелязва, че голяма част от проблемите в постсъборното развитие на литургията са свързани с факта, че подходът на Събора към тази основа тайна не е взет достатъчно под внимание”.

svt/ Oss.Rom