В Годината на вярата
християните трябва да задълбочат познанието си за тайнството на Христос и да свидетелстват
с радост дара на вярата си в Него: това е пожеланието на Бенедикт ХVІ в своето молитвено
намерение за януари 2013. Още при откриването на Годината на вярата преди три месеца,
Папата каза, че тя има за цел да укрепи вярата на християните в „духовната пустиня
на съвременния свят”:
„Днес, християнинът не познава добре същността на собствената
католическа вяра с което дава пространство на религиозния синкретизъм и релативизъм,
без да има яснота за истините на вярата и за уникалното спасение, което идва от християнството.
Трябва да се завърнем към Бог и Исус Христос; трябва да преоткрием посланието на Евангелието,
за да навлезе по-дълбоко в нашето съзнание и ежедневие” (Генерална аудиенция 17 октомври
2012).
Според Бенедикт ХVІ, днес християнската вяра се живее „пасивно” и има
по-скоро „частен характер”. Именно това е основната причина за съществуващата „фрактура
между вярата и живота”. Въпреки това, каза съвсем наскоро, разгласяването на Исус
на другите не се нуждае от пиедестала на научната катедра:
„Евангелизацията
не е дело на специалисти, а на целия Божи народ, под ръководството на църковните Пастири.
Всеки вярващ в своята църковна общност, трябва да се почувства отговорен за известяването
и свидетелстването на Евангелието” (Слово пред Конгрегацията за епископите, 20 септември
2012).
В своите размишления за известяването на Евангелието и християнската
вяра, Папата често използва израза „радостно свидетелство”, именно за да подчертае
нуждата от възраждане на ентусиазма на вярата:
„Християнската радост извира
от увереността, че Бог е близо, до нас и с нас, в радостта , болката и болестта, като
приятел и верен съдружник. Тази радост остава в изпитанието, в страданието и е залегнала
дълбоко в човека, който се поверява на Бог и се оставя в Неговите ръце” (Ангел Господен,
16 декември 2007).
Папата посочва и конкретните „оръжия”, за да бъдат посрещнати
съвременните предизвикателства пред вярата:
„Поклонничество в духовната пустиня
на съвременния свят: така можем да определим Годината на вярата. По този път трябва
да вземем с нас най-важното: “ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито две дрехи
(Лук. 9,3), а Евангелието и вярата на Църквата, чийто светъл израз са Съборните документи”
(Литургия по откриване Годината на вярата, 11 октомври 2012).