През януари Папата се моли християните да свидетелстват вярата си в Христос, а Светият Дух да подкрепи християнските общности в Близкия Изток

Общо молитвено намерение

За да могат християните през тази Година на вярата, да задълбочат знанието си за тайнството на Христос и да свидетелстват с радост дара на вярата си в Него: така е
формулирано Общото молитвено намерение на Светия Отец за месец януари 2013. В него Папата припомня целта на обявената от него Година на вярата и призовава клир и верни за по-задълбочен поглед върху основите на вярата и по-съзнателнa и дейнa приобщеност към Евангелието, особено във време на дълбоки промени, като тези, които човечеството в момента изпитва. Същeвременно припомня, че същността на кризата на Църквата в Европа е криза на вярата и ако вярата не приеме нов живот, дълбоко убеждение и действителна сила от срещата с Исус Христос, тогава всички други реформи ще продължават да бъдат безрезултатни.

*********
"На 17 октомври Светият Отец Папа Бенедикт XVI публикува апостолическото писмо Porta fidei ("Врата на вярата") под формата на Motu Proprio, с което официално обяви Годината на вярата. Тя започна на 11 октомври 2012, на 50-та годишнина от началото на Втория Ватикански събор и ще завърши на 24 ноември 2013 на празника „Христос Цар”. Началната дата 11 октомври 2012 г. също отбелязва двадесетата годишнина от публикуването на Катехизиса на Католическата църква, текст, обнародван от моя предшественик, Блажен Йоан Павел II, посочва Светият Отец Бенедикт XVI в Апостолическото писмо, чиято цел е да илюстрира за всички вярващи, силата и красотата на вярата. [...]

По този щастлив повод, бих искал да призова моите събратя епископи от целия свят, изтъква Папата, да се присъединят към наследникa на Свети Петър, в това време на духовна благодат, което Господ ни предлага, припомняйки ценния дар на вярата. Бихме желали да отбележим тази Година на вярата по достоен и плодотворен начин. Размишленията върху вярата ще трябва да бъдат засилени и умножени, за да се помогне на всички вярващи в Христа да достигнат по-съзнателнa и дейнa приобщеност към Евангелието, особено във време на дълбоки промени, като тези, които човечеството в момента изпитва. Нека усърдно използваме възможността да изповядваме вярата си във Възкръсналия Господ, подчертава Светият Отец, в нашите катедрали и църкви по целия свят, в нашите домове и сред нашите семейства, така че всеки да може да почувства силна нужда да опознае по-добре и да предаде на бъдещите поколения древната ни вяра. Религиозните общности, както и енорийските общности, и всички църковни органи, стари и нови, трябва, през тази година на Вярата, да използват всяка възможност публично и открито да изповядват Символа на вярата.

Бихме желали тази година да предизвика у всеки вярващ стремежа да изповядва вярата в пълнота и с подновена убеденост, с доверие и надежда, отбелязва Папата. Тя е също така добра възможност да се укрепи възхвалата на вярата в литургията, особено в Евхаристията, която е "връхната точка, към която е насочена дейността на Църквата, а също и източникът, от който цялата й сила струи" (Конституцията за Светата литургия Sacrosanctum Concilium, 10.). В същото време, ние се молим, свидетелството на вярващите за живота да бъде все по-убедително. Преоткриването на съдържанието на вярата, която изповядват, възхваляват, живеят и молят, и размишляването относно деянията на вярата, е задача, която всеки вярващ трябва да приеме като своя лична, особено в рамките на тази Година на вярата.

От решаващо значение през тази Година ще бъде проследяването на историята на нашата вяра, белязана от необяснимото тайнство за преплитането на святост и грях. Докато първото подчертава големия принос на много мъже и жени за растежа и развитието на общността, чрез свидетелството на техния живот, второто трябва да предизвиква у всеки човек искрено желание за обръщане на сърцата, за да изпитаме милостта на Отец, oтправена към всеки.

През този период, подчертава Бенедикт XVI, ние трябва да запазим погледа си фиксиран върху Исус Христос, "първородника и завършителя на вярата" (Евр. 12:2). В Него, цялото страдание и целият копнеж на човешкото сърце намират удовлетворение.

Радостта на любовта, отговор на драмата на страданието и болката, силата на прошката пред нанесената обида и победата на живота над празнотата и пустеенето на смъртта: всичко това намира реализация в тайната на Неговото Въплъщение, в ставането Му човек, в споделянето на нашата човешка слабост, така че да я преобразува по силата на Своето възкресение. В Него, който умря и Възкръсна за нашето спасение, примеритe на вярата, белязали тези две хиляди години от историята на нашето спасение, са въведени в пълнотата на светлината.

Заради своята вяра и в подчинение на своята преданост, Дева Мария повярва на Ангела, че ще стане Божията Майка (вж. Лука 1:38). При посещението си при Елисавета, тя въздигна своя химн за възхвала на Всевишния за чудесата, които Той извършва в тези, които вярват в Него (вж. Лука 1:46-55). С радост и в трепет тя роди своя единствен син, като запази девствеността си непокътната (вж. Лука 2:6-7). Доверявайки се на Йосиф, нейния съпруг, тя отведе Исус в Египет, за да Го спаси от преследванията на Ирод (вж. Матей 2:13-15). Със същата вяра, тя последва Господа в неговото проповядване и остана с него по целия път към Голгота (вж. Йоан 19:25-27). Заради своята вяра, Мария вкуси плодовете на Възкресението на Исус и пазейки всеки спомен в сърцето си (вж. Лука 2:19, 51), тя ги предаде на Дванадесетте апостоли, събрани с нея в горницата, за да получат Светия Дух (вж. Деяния 1:14; 2:1-4).

Заради своята вяра, Апостолите оставиха всичко, за да следват своя Учител; (вж. Мк 10:28). Те повярваха в думите, с които Той прогласи Царството Божие, представено и изпълнено в неговата личност (вж. Лука 11:20). Те живееха живот в общение с Исус, Който ги поучаваше с думите Си и Който им остави нова заповед за живот, посредством която те да бъдат познати като Негови ученици след смъртта му (вж. Йоан 13:34-35). Заради своята вяра, те се пръснаха по целия свят, следвайки повелята да занесат Евангелието на цялото творение (вж. Мк 16:15) и те, без страх, прогласяваха на всички народи радостта на Възкресението, на коeто бяха верни свидетели.

Благодарение на вярата си, учениците сформираха първата общност, събрана около поученията на Апостолите, в молитва и в служене на Евхаристията, разделяйки имота си с останалите, за да посрещнат нуждите на своите събратя (вж. Деяния 2:42-47).

Заради вярата си, мъчениците дариха живота си, свидетелствайки за истината на Евангелието, която ги преобразува и ги направи способни да постигнат най-големия дар на любовта: прошка за техните преследвачи. Заради вярата си, мъже и жени посветиха своя живот на Исус, оставяйки всичко зад себе си, за да живеят с евангелска простота покорството, бедността и целомъдрието, конкретните знаци за очакването на Господа, Който идва незабавно. Заради вярата си безброй християни насърчаваха живот в справедливосттa, за да се приложи на практика словото на Господа, Който дойде да прогласи освобождение от потисничеството и “благоприятната Господня година” за всички (вж. Лука 4:18-19). Заради вярата си, през вековете мъже и жени от всички възрасти, чиито имена са изписани в Книгата на Живота (вж. Откровение 7:9, 13:8), те свидетелстваха красотата да следват Господа Исус, навсякъде където бяха призовани да свидетелстват своята вяра: в семейството, на работното място, в обществения живот, в упражняването на харизмите и служенията си, за които бяха призовани. Заради вярата си, посочва в заключение Светият Отец, живеем също и ние: заради живото признаване на Господ Исус, присъстващ в нашия живот и история.

Бенедикт XVI, Апостолическо писмо “Motu Proprio Data” Porta Fidei (Врата на Вярата) за официалното въвеждане в Годината на Вярата
11 октомври 2011

* * *
Основната тема на тази година и на идните години, е: “Как да прогласяваме евангелието днес?” “Как би могла вярата, като жива сила, да се превърне в реалност днес?” Църковните събития на отиващата си година, посочва Светият Отец в Рождественския поздрав към Римската Курия на 22 декември 2011, бяха всички в крайна сметка, свързани с тази тема. [...] Годината на вярата, посветена и отбелязваща началото на Втория Ватикански събор преди петдесет години, също принадлежи на този контекст. Всяко едно от тези събития има своите специфични характеристики. В Германия, където започна Реформацията, икуменичeският въпрос, с всичките му изпитания и надежди, приема естествено особено значение. Тясно свързан с това и в центъра на дебата, многократно се появява въпросът: какво наричаме реформа на Църквата? Как се провежда? Кои са нейните пътища и цели? Не само вярващите, но и външни наблюдатели, забелязват със загриженост, че възрастта на практикуващите вярващи нараства все повече, a броят им непрекъснато намалява, че свещеническите звания са в застой, а скептицизмът и неверието се разрастват. И така, какво можем и трябва да правим?

Налице са безкрайни дебати за това какво трябва да се направи, за да се спре тази тенденция. Няма съмнение, че са наложими многобройни и сериозни действия. Само действия, обаче, не биха разрешили въпроса. Същността на кризата на Църквата в Европа е криза на вярата. Ако ние не намeрим отговор на това, ако вярата не приеме нов живот, дълбоко убеждение и действителна сила от срещата с Исус Христос, тогава всички други реформи ще продължават да бъдат безрезултатни".

(Бенедикт XVI, Обръщение по повод Рождественското поздравление към Римската курия
22 Декември 2011)

Мисионерско молитвено намерение
За да могат християнските общности в Близкия Изток, често дискриминирани, да получат от Светия Дух силата на вeрността и постоянствотo: така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на Папата за януари 2013. В него Бенедикт ХVІ припомня проведената през октомври 2010 във Ватикана Извънредна асамблея за Близкия Изток на Синода на епископите, като подчертава, че въпреки трудностите, християните в Светата земя са призвани да възродят съзнанието си и личния принос за мира в региона, защото са „живите камъни от които е изградена Църквата в Близкия изток и в Светите места на нашето спасение”.

********
„Евхаристичното служение, най-висшата степен за показване благодарност към Бог, за нас днес е белязано събрани около гроба на Свети Петър, от един изключителeн повод: благодатта да видим събрани за първи път в Синод, около епископа на Рим и Вселенски Пастир, епископите от региона на Близкия изток, изтъква Светият Отец Бенедикт XVI, в проповедта си по случай откриването на извънредната асамблея за Близкия Изток на Синода на епископите. Такова рядко събитие демонстрира интереса на цялата Църква към тази скъпа и обичана част от Божия народ, живееща в Светата земя и в целия Близък изток.

Преди всичко, ние отдаваме благодарност към Господря на историята, посочва Папата, защото въпреки често трудните и мъчителни събития, Той позволи на Близкия изток, от времето на Исус до днес, да бъде свидетел на приемственосттa в присъствието на християните в региона. В тези земи, единната Църква на Христос е представена в разнообразието от богослужебни, духовни, културни и дисциплинарни традиции на шестте многопочитани Източно католически църкви sui iuris (автономни), както и на Латинскатa традиция. Братският поздрав, който отправям с голяма обич към Патриарсите на всякa една от тези традиции, подчертава Папата, бих желал да достигне до всички вярващи, поверени на тяхната пастирска грижа в съответните им страни, както и в диаспората.

Земята, която наричаме "Близкия изток", има своята историческа специфика и география. Бог вижда този регион на света от друга гледна точка, така да се каже, "от високо": това е земята на Авраам, Исаак и Яков; земята на Изхода и завръщането от изгнание; земята на храма и на пророците, земята, в която Единородният Син на девицата Мария се роди, живя, умря и Възкръсна от мъртвите; люлката на Църквата, създадена с цел да разнася Евангелието на Христос до края на земята. И ние също, като вярващи, виждаме Близкия изток от тази перспектива, от гледна точка на Историята на спасението. Тя е тази вътрешна гледна точка, изтъква Светият Отец, която ме водеше по време на Апостолическите ми посещения в Турция, Светата земя, Йордания, Израел, Палестина и Кипър, където можах да изпитам от първа ръка радостите и тревогите на християнските общности. Също поради тази причина, добавя Папата, с готовност приех предложението на Патриарсите и епископите да свикам Синодалната асамблея, за да можем заедно да размишляваме, в светлината на Светото Писание и църковните традиции, върху настоящето и бъдещето на вярващите и населението на Близкия изток.

Така, причината за тази Синодална асамблея е преди всичко пастирска. Макар и да не са в състояние да игнорират деликатната и не рядко драматична социална и политическа ситуация в някои страни, пастирите на Църквата от Близкия Изток желаят да се концентрира върху аспектите на своята собствена мисия в региона. В тази връзка, Instrumentum laboris (средства за работа), разработени от пред-синодалния съвет, на чиито членове бих искал специално да благодаря за тяхната работа, подчертавaт конкретните църковни цели на Асамблеята, посочвайки, че под ръководството на Светия Дух, тя желае да съживи общението сред Католическата църква в Близкия изток.

Преди всичко в рамките на всяка Църква, между всички нейни членове: Патриарх, епископи, свещеници, богопосветени и миряни. И след това в отношенията с другите Църкви. Църковният живот, укрепен по този начин, ще донесе много положителни плодове в икуменическия диалог с другите църкви и църковни общности, намиращи се в Близкия изток. Това също е благоприятен случай за конструктивното продължаване на диалога с евреите, с които сме обвързани в неразривна връзка, а именно дългата история на Божия Завет, а също и с мюсюлманите.

Също така, работата на Синодалната асамблея е ориентирана към свидетелството на християните на лично, семейно и социално ниво. Това изисква укрепване на тяхната християнска идентичност чрез Словото Божие и тайнствата. Ние се надяваме, че вярващите чувстват радостта да живеят в Светата земя, земя, благословена от присъствието и от Пасхалното тайнство на Господ Исус Христос. През вековете тези места привличат множества от поклонници, мъже и жени от различни религиозни общности, които считат за голяма привилегия възможността да живеят и да свидетелстват своята вяра в земята на Исус. Въпреки трудностите, християните в Светата земя са призвани да възродят съзнанието си, че са живите камъни, от които е изградена Църквата в Близкия изток, в Светите места на нашето спасение. Правото на достоен живот в собствената страна е преди всичко основно човешко право: ето защо, условията на мир и справедливост, които са необходими за хармоничното развитие на всички, живеещи в региона, трябва да бъдaт насърчавани.

Така всички са призвани да дадат своя личен принос: международната общност като подкрепя стабилен, лоялен и конструктивен път към мира; религиите, който са най-широко разпространени в региона, като насърчават онези духовни и културни ценности, които обединяват мъжете и жените и изключват всеки израз на насилие. Християните ще продължават да давaт своя принос не само чрез социалната си дейност, посредством институциите за образование и здравеопазване, но преди всичко с духа на евангелските блаженствата, които вдъхват живот в практикуването на прошката и помирението. В това си задължение, посочва в заключение Светият Отец, те винаги ще имат подкрепата на цялата Църква, както тържествено демонстрира присъствието на делегатите на Епископските конференции от другите континенти".

(Бенедикт XVI, Проповед при откриването на Извънредната асамблея на Синода на епископите за Близкия Изток, 10 октомври 2010)

Превод Б.Пищийска