Бенедикт ХVІ: името на Исус означава спасението на света и Божията любов

На 3 януари Католическата църква чества литургично Пресветото Име на Исус, набожност датираща от първите години на християнстсвото и която дължи своето разпространение преди всичко на Свети Бернардино от Сиена. През 1530 г. Папа Климент VІІ дава разрешение на францисканския Орден да отслужва часослова за Пресветото Име на Исус. Йоан Павел ІІ възобновява факултативното честване на празника в римския календар на 3 януари. За значението и голямата стойност на Името на Исус говори Папа Бенедикт ХVІ в своите послания и духовни размишления.


„Да произнесеш името си означава да влезеш във връзка с другия”, посочва Папа Ратцингер в проповедта за литургията припомняща Последната вечеря на Господа, на 1 април 2010 г. Това е обикновения, но същевременно изключителен опит, който всеки човек може да изпита. Особено родителите, които дават име на своето чедо. Подобни вълнуващи чувства изпитват Йосиф и Мария, тъй като името на тяхната рожба е дадено „по воля Божия”. Разкриването на божественото име, посочва Папата, „означава, че Бог, който е безкраен и вечен, влиза в сложната мрежа на човешките отношения”. Бог, прибавя Бенедикт ХVІ, „излиза от себе си и става един от нас”. Затова, „името на Бог в Израел не е само един термин обгърнат в тайна, а е факт, който означава че Бог е с нас, за да ни спаси”:

„Това обозначава името на онова Детенце, дадено от Мария и Йосиф по воля Божия: казва се Исус, което означава „Спасител” (Мат 1,21; Лук 1,31). Той е изпратен от Бога Отец да ни спаси преди всичко от дълбокото зло, вкоренено в човека и историята: онова зло, което ни отдалечава от Бог, самонадеяната гордост, че можем всичко сами, че можем да конкурираме Бог и да се поставим на Негово място, да решаваме кое е добро и кое зло, да бъдем господари на живота и смъртта”. (Рождественско Послание на Бенедикт ХVІ, 25 декември 2011)

Бенедикт ХVІ подчертава изключителността на този Бог, който е толкова близо до нас, че дори „можем да го наречем по име”. Името Исус ни показва, че „Той, Безкрайният и Недоловимият за нашия разум е един близък Бог, който обича и когото ние можем да познаем и обичаме”. Дарявайки ни Исус, подчертава Папата, Бог „ни дари всичко: своята любов, своя живот, светлината на истината, прошката за греховете, дари ни мира”:

„Исус Христос е нашия мир. Той донесе в света семенцето на любовта и мира, което е по-силно от семето на омразата и насилието; по-силно е защото Името на Исус стои над всяко друго име, защото самия Той ще бъде мира”. (Ангел Господен, 1 януари 2011)

svt/ rv