Помощта на Папата към бедните и нуждаещите се по света
Със 7000 молби за икономическа помощ и близо 900.000 евро раздадени през 2011 г.,
Апостолическата милосърдна дейност се утвърди като „ръката” на Папата в помощ за бедните.
Още повече пред икономическата криза, която прави още по-спешна и ценна дейността
му. Апостолическата милосърдна дейност, съобщава Ватиканския официоз Осерваторе Романо,
е концентрирана главно към диоцеза на Рим, но помощта й е универсална, защото достига
и други страни, по специално тези от Източна Европа и от Близкия Изток. Помощи получават
не само отделни верни, но също асоциации и благотворителни институции, работещи в
различните сфери. Молбите за помощи, обяснява архиепископ Гуидо Поцо, от 3 ноември
отговорник на ватиканското ведомство, „очертават една достатъчно сложна и разнообразна
карта на бедността, която за съжаление през последните години засегна зони и категории,
които досега се радваха на известно икономическо благосъстояние. Разказаните бедност
и нищета се отнасят до личността в нейната цялост, а не само до един изцяло икономически
аспект. "Исканията за помощи – уточнява йерархът – трябва да бъдат придружени от молба
подписана от енорийските свещеници и на тях, като гаранти, се изпраща отпуснатата
помощ, която да бъде дадена на заинтересуваните лица. Важно е, този жест на Папата
да бъде включен и интегриран в солидарността на местната Църква и на енорийската християнска
общност. Помоща е скромна, обяснява монс. Поцо, "защото желанието е да се достигне
до по-голям брой нуждаещи се”. Епископът подчертава, че и посредством милостинята
се известява на хората „истината за един Бог, който е милосърден Отец и желае спасението
на всички хора, за да могат всички да достигнат до Божията истина и любов. Посредством
материалната помощ, която е преди всичко знак, който отпраща към нуждата от една по-дълбока
подкрепа, идваща от свише, Апостолическата милосърдна дейност, завършва епископът,
"възнамерява да отговори на една по-дълбока нужда, изникваща от материалните нужди,
т.е. от нуждата за една душевна храна, която само от Божията благодат може да бъде
удовлетворена и изцяло осъществена”.