Отец Канталамеса: християните евангелизатори на света чрез радостта от вярата
Светът трябва да бъде евангелизиран от християнската радост, която се поражда от надеждата,
доверието и пълнотата на живота: дарове дадени ни от Бог. Това посочи отец Раниеро
Канталамеса в своята трета и последна предколедна проповед, която представи пред Папата
и членовете на Римската курия на 21 декември.
Свидетели сме на една тъга, която
„обзема всички”, особено покрай Рождественските празници. Тази тъга, посочи папският
проповедник, „не зависи от липсата на блага”, а от липсата на надежда. Това е тъгата
на песимистите, на хората ядосани на света и човека и, която се смесва с рождественските
чувства. Но съществува християнската радост, извираща от Божието действие във времето
и която „като една вълна се разпростира сред поколенията” завинаги:
„Християнската
радост е вътрешна радост: не идва отвън, а отвътре, също като някой алпийски езера,
който се подхранват не от реките приливащи в тях, а от един извор, бликащ в техните
дълбини. Поражда се от тайнственото и винаги актуално действие на Бог в изпълненото
с благодат човешко сърце. Тя е „плод на Духа” и се изразява
в мира на сърцето, пълнотата на живота, способността да се обича и да бъдем обичани,
но преди всичко в надеждата без която не съществува радостта”.
Как
може тази радост „да достигне съвременната Църква и да я зарази”?, запита риторично
отец Канталамеса:
„Ако съвременната Църква желае да преоткрие, сред
всички терзания и безпокойства, пътищата на смелостта и радостта, трябва
добре да отвори очите си за онова, което днес Бог извършва в нея. Може би си затваряме
очите за многобройните злини, които измъчват Църквата и многото изневери от нейните
служители? Не, но от момента в който света и неговите медии поставят
на първо място тези фактиот живота на Църквата, ще е добре поне веднъж
да се вдигне погледа и да се види нейната ярка страна, нейната святост”.
Светлината
съществува, констатира отец Канталамеса, независимо, че съществуват онези, които твърдят,
че „Бог вероятно не съществува, затова трябва да престанем да се безпокоим и да започнем
да се наслаждаваме на живота”:
„Посланието от това твърдение е, че
вярата в Бог възпрепятства насладата от живота, че е враг на радостта. Без вярата
ще има повече щастие в света! Необходимо е да се даде отговор на тази инсинуация,
която отдалечава от вярата преди всичко младите. Употребата на наркотици, сексуалните
злоупотреби и насилствените убийстваопияняват за момент, но водят до
моралния и често физически упадък на човека. Христос промени изцяло смисъла на връзката
между удоволствието и болката. Той „пред предложената му радост избра
страданието на кръста”. Не съществува вече едно удоволствие, което завършва
със страдание, а страдание, което води към живота и радостта”.
В
Библията, подчерта отеца францисканец, времето преминава по съвсем различен начин
от общото разбиране за него:
„Според човешките изчисления, денят
започва с утрото и завършва с нощта; за Библията започва с нощтаи завършва
с деня: „Биде вечер, биде утро - ден първи”, четем в разказа
за сътворението на света. Също за литургията, празника започва с вечерната
молитва в неговото навечерие. Какво означава това? Без Бог живота е
като един ден, който завършва с нощта; с Бог, е нощ (понякога тъмна нощ), която завършва
с деня: един ден, който никога не залязва”.
„Когато света хлопа
на вратата на Църквата – дори когато го прави с насилие и ярост – това означава, че
търси радостта”, отбеляза отец Канталамеса. „Също вътре в Църквата, не само към онези
които са извън нея, има жизнена нужда от свидетелството на радостта”:
„Ето
защо, християните свидетелстват радостта, когато поставят на практика вярата; когато,
избягвайки огорченията и безполезните негодувания в диалога със света и между
тях, съумяват да излъчват доверие, подражавайки по този начин на Бог, който изпраща
своя дъжд дори и над несправедливите. Павел VІ в своето апостолическо
насърчение посветено на радостта, написано през последните години от неговия понтификат,
говори за един „положителен поглед над хората и нещата, който е плод
на озарения човешки дух и на Светия Дух”.