Бенедикт ХVІ: мирът преминава през истината, отказ от релативизма и нов икономически модел

Мирът и цялостното развитие на народите е водещата нишка в посланието на Папа Бенедикт ХVІ за 46-ия Световен ден на мира, който ще бъде отбелязан на 1 януари 2013. Папското послание, озаглавено „Блажени миротворците” по евангелския откъс от Матей (Мат 5 1:12), бе представено на 14 декември във Ватиканския пресцентър от председателя на Папския съвет за справедливост и мир кардинал Петер Турксон, от секретаря на ватиканското ведомство монс. Марио Тозо и от неговия подсекетар Фламиния Джованели.

Посланието е своеобразен наръчник за социалната и политическа ангажираност на католиците в съвременната обстановка. В него Бенедикт ХVІ предлага „програмата на Блаженствата” за превъзмогване на злините, които измъчват в света: „кървавите конфликти”, новите „заплахи за война”, голямата разлика между богати и бедни, „егоистичното и индивидуалистично мислене изразено чрез финансовия капитализъм”. Но също така и хранителната криза, която е „по-тежка от финансовата”, „нарастващите нарушения на религиозната свобода, особено към християни”, както и погазване правото на живот, правата на семейството и социалните права.

В този контекст, Папата призовава за "завръщане към евангелските Блаженства" за изграждането на общество, което е „основано на истината, свободата, любовта и справедливостта”. „Онези, които се осланят на Бог и Неговите обещания - отбелязва Папата - често изглеждат в очите на света като наивници и хора извън реалността”. Но точно обратното, допълва, това се отнася за „онези които пренебрегват Бог с илюзията, че мирът се постига само чрез техните човешки стратегии”. Защото без Бог, надделяват „критерии или власт”, което е другото име на греха в неговите форми: „егоизъм, насилие, алчност, жажда за господство, нетолерантност, омраза и несправедливост”.

Бенедикт ХVІ предлага „нов икономически модел”, който да замени „търсенето на максимална печалба и консумизма, съпроводено от индивидуалистична и егоистична логика, която оценява хората само според тяхната способност да отговорят на изискванията на конкурентоспособността”. Това е „нов модел за развитие”, който се базира на братството и споделянето, безвъзмездността и логиката на даряването. „Нужно е да почувстваме като свои, нуждите на другия и допуснем участието на другите в собствените блага”, посоча Папата. Нужно е „да преминем отвъд личния интерес”. Това е възможно само, ако се признае съществуванието на човечеството, като „едно човешко семейство в Бог”.

В посланието Папата изтъква и нуждата от „етическо структуриране на паричните, финансовите и търговски пазари, които трябва да бъдат стабилизирани, по-добре координирани и контролирани,за да не ощетяват най-бедните”. Сред най-застрашените социални права той изтъква „правото на труд”: „Все повече трудът и признаването на юридическия статут на работника не са оценявани” с мотивировката ,че „икономическото развитие зависи преди всичко от пълната свобода на пазарите. Така трудът става една променлива, която е зависима от икономическите и финансови механизми”. Оттук и призива за „смели и нови политики за трудова заетост за всички”, особено за новите поколения.

Силен апел Бенедикт ХVІ отправя в защита на живота „от зачатието до естествения му край”: „който желае мир, не може да толерира посегателствата и престъпленията срещу живота”. Подкрепящите легализирането на аборта, допълва Папата, „може би не си дават сметка, че по този начин се стремят към илюзорен мир”. „Бягството от отговорност” и „убийството на едно беззащитно и невинно същество никога не могат да доведат до щастие или мир”.

„Също и естествената структура на брака трябва да бъде призната и насърчавана”, призовава Папата в посланието. „Опитите за юридическо приравняване на барака между един мъж и една жена към коренно различни форми, нанасят щети и подпомагат за неговото дестабилизиране, замъглявайки неговия специфичен характер и незаменима социална роля”. „Никой не може да пренебрегва или подценява решаващата роля на семейството, като основна клетка на обществото от демографска, етическа, педагогическа и икономическа и политическа гледна точка”. Освен това, допълва, „нужно е да бъде защитавано правото на родителите и тяхната приоритетна роля във възпитанието на собствените им деца, като на първо в моралната и религиозната сфера”. „Тези принципи – обяснява Папата – не са истина само на вярата, а са вписани в самата човешка натура, разпознавани от разума и общоприети от цялото човечество”.

Бенедикт ХVІ призовава и да се съхрани „страстта към общото благо” и за социална справедливост. това може да се постигне чрез разпространяване на „мисли, думи и жестове за мир”, които могат да създадат „начин на мислене и култура на мира, атмосфера на респект, почтеност и сърдечност”. „Хората трябва да се научат да се обичат и живеят в доброжелателство, повече отколкото обикновената толерантност”, пише Папата. Нужна е „педагогика на прошката”, отказ от отмъщението и борба със злото, чрез „състрадание, солидарност, смелост и постоянство”. Всичко това не е утопия, завършва Бенедикт ХVІ, а „бавна работа, която изисква духовна еволюция и възпитание в най-висшите ценности и нова визия за човешката история”.

dg/ rv