Папата: Библията - пътеводител за вярата и свидетелство за присъствието на Бог

Светото писание е „привилегировано място” в което можем да открием присъствието на Бог в историята на спасението. Това подчерта Папата на днешната генерална аудиенция, която проведе в препълнената ватиканска аула Павел VІ. В навечерието на Рождество Христово и в Годината на вярата, Папата призова вярващите „по-често да четат и медитират върху Библията, като обръщат повече внимание на четивата за неделната литургия и всичко онова, което подхранва нашата вяра”.

В катехистичното поучение, Бенедикт ХVІ продължи темата за Божия промисъл за благоволение и любов към нас, който започва от момента в който Бог решава да сключи завет с народа на земята, извеждайки го от робството към обещаната земя. Историята се превръща в „място”, което регистрира „намесата на Бог”, а последователността на определени събития показва „историята на спасението”. Както историята с Израил:

„Целият израилски народ чества спомена за Господа като празник във всички родове и като вечно узаконение (Изхл 12:14), което се превръща в постоянен императив, тъй като хода на историята е белязан от живия спомен за минали събития, които отново пресъздават историята и стават настояще”, посочи Папата. „Вярата е подхранвана от откритието и спомена за Бог, който води историята и който е сигурната основа върху която да се изгради собствения живот”.

„Бог се разкрива не само чрез първоначалното творение”, а и чрез „влизането в историята на един малък народ, нито многоброен, нито силен”, допълни Папата. Божието откровение може да се види и в Витлеемската нощ, което се превръща в първото място на „християнската история”:

„Онова, което озарява и дава цялостен смисъл на историята на света и на човека, започва от Витлеемската пещера. Това е тайната, която ще съзерцаваме на Рождество Христово: спасението, което се осъществява в Исус Христос”. Бог се разкрива в историята чрез диалога с един мъж и една жена с което дава нов смисъл на целия път на човека, посочи Папата. Затова, „историята не е обикновена последователност от събития във вековете, годините и дните, а времето на едно присъствие, което дава цялостен смисъл и открива пътя към нова надежда”.

В древни времена, обясни Папата, „Адвентът е обозначавал идването на царя или императора в определена провинция”. В новата история християните, народът на Новия Завет, са „провинцията”, която Детенцето Исус посещава:

„Той е царят слязъл в малката провинция на земята, като дар, приемайки нашата плът и превръщайки се като нас – каза Папата. Авдентът ни приканва да преминем пътя на това присъствие и ни припомня, че Бог не е излязъл от света и не ни е изоставил, а присъства сред нас по различни начини, които трябва да се научим да разбираме”.

dg/ rv