Кардинал Кох: видимото единение на Църквата не е илюзия

„Видимото” единение на Църквата „е голямото обещание на Исус към нас и затова ни най-малко не може да бъде видяно като илюзия”. Това заяви председателят на Папския съвет за насърчаване на християнското единение кардинал Курт Кох на конференция в Папския Латерански университет на тема „Единението: илюзия или обещание?”. „Постмодерната мисъл оказва влияние и вътре в самото християнство”, посочи кардинал Кох. За пример посочи някои плуралистични течения, които „изхождат от предпоставката, че освен многобройни религии съществува и плурализъм на божествени откровения, а самия Исус може да бъде смятана като един от многото спасители и вестители на едно откровение за света”. Други изразяват съмнение в „търсенето на икуменическото единение”. Като цяло – посочи кардинал Кох - на единението се гледа като „максимално либерално признание на многочислието и разнообразието, в което се смята, че помирението между различията вече е осъществено. Но именно целта на този диалог поражда актуалните противоречия в икуменизма”.

Според него, „главният проблем е че през последните десетина години целта на икуменическото движение е замъглена, особено след Реформата, а първоначалната цел на видимото единение в общата вяра, в тайнствата и църковното служение, постепенно се изоставя за сметка на един постулат за взаимното признаване на различни църковни общности и Църкви, като части от една единствена Христова църква”. В резултат на това, обобщава кардинал Кох, „единението се оказва сбор от различни църковни реалности, което можем образно да сравним с много еднофамилни къщи в които семействата водят собствен и независим живот, а от време на време се канят на обед”. За Католическата църква, уточни председателя на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, „автентичния модел за икуменическото единение е Светата Троица”. Той цитира и думите на тогавашния кардинал Ратцингер: „истинската цел на икуменизма трябва да бъде преминаването на мнозинството разделени една от друга Църкви в мнозинство от поместни Църкви, които в своето разнообразие от форми образуват една единствена Църква”.

dg/ rv