Бенедикт ХVІ: насилието е плод на релативизма, който се поражда от забравата за Бог

"С предано служение към истината на вярата”, богословите могат „да допринесат за евангелизаторския устрем на Църквата”. Това подчерта в словото си Бенедикт ХVІ към членовете на Международната богословска комисия, които прие тази сутрин по повод пленарната сесия, която се проведе във Ватикана. Папата се спря по-специално на смисъла на вярата (sensum fidei), който не може да бъде в противоречие с поучителната власт на Църквата. Папата подчерта също, че не може никога да се оправдае насилието в името на Бог. Поздравителни думи към Папата отправи монс. Герхард Людвиг Мюлер, префект на Конграгацията за доктрината на вярата и председател на Богословската комисия.

Бенедикт ХVІ разви словото си към членовете на комисията, спирайки се на въпроса „какъв е генетичният код на католическото богословие?”. Преди всичко, посочи Папата, „богословието не трябва да бъде разглеждано като религиозна наука”, защото то е „неразривно конфесионално и рационално”. Затова, Бенедикт ХVІ постави акцент върху вниманието, което богословите трябва да отдават на „смисъла на вярата”. Този дар, посочи той, „е като свръхестествен инстинкт у вярващия, който притежава едно жизнено сходство със самия обект на вярата”. Той е критерият „за разграничаването дали една истина принадлежи или не на живото наследство на апостолската традиция”. Въпреки това, подчерта Папата, „много е важно да се уточнят критериите, позволяващи да се разграничи истинския „смисъл на вярата” от неговите фалшификации”:

„Смисълът на вярата не е своеобразно църковно обществено мнение и е немислимо да се използва за опровергаване на църковното учение. Той не може да се развие у вярващия, ако не се участва изцяло в живота на Църквата, а това предполага отговорното приемане на нейното учение”.

Смисълът на вярата у вярващите, прибави Папата, „води до смелото противопоставяне срещу предубеждението, според което религиите и по-специално монотеистичните религии, са по своята същност носителки на насилие”. Това твърдение е породено от факта, че „те настояват за съществуването на една универсална истина”. Мнозина смятат, продължи Папата, „че политеизмът на ценностите е гаранция за толерантност, граждански мир и отговаря на духа на едно плуралистично демократично общество”. Това е погрешно, защото „Господ отхвърля радикално всяка форма на омраза и насилие като на тяхно място поставя любовта”.

„Ако в историята е имало или продължават да съществуват форми на насилие в името на Бог, то те не трябва да бъдат преписвани на монотеизма, а на исторически причини породени предимно от човешките грешки”.

Забравата за Бог, посочи Папата, е причината за потопяването на човешките общества в една форма на релативизъм, която несъмнено поражда насилие:

„Когато се отрича възможността за всички да се позовават на една обективна истина, диалогът става невъзможен, а насилието, явно или скрито, се превръща в правило в човешките отношения. Без отвореността към трансцедентното, позволяващо да се намерят отговорите на въпросите за смисъла на живота и за това как да се живее морално, човек е неспособен да действа според справедливостта и да полага усилия за мира”.

„Прекъсването на връзката на човек с Бог”, констатира Папата, „води до дълбока неуравновесеност в междучовешките отношения. Ето защо, помирението с Бог, дарено ни от Христос, „нашият мир”, е „основният извор за единството и братските отношения”. Бенедикт ХVІ завърши словото си отправяйки молитва към Непорочна Дева Мария „пример за вслушване и съзерцаване на Словото Божие” да „изпроси за богословите благодатта да служат винаги с радост за познанието на вярата в полза на цялата Църква”.

svt/ rv