Отец Пиерлуиджи Ди Еудженио: Епископ Босилков винаги е актуален

Излезе от печат нова книга за Блажения Евгений Босилков от италианския свещеник отец Пиерлуиджи Ди Еудженио от църковната провинция на отците пасионисти „Скръбна Божия Майка”. Книгата носи заглавието: „Блажен Евгений Босилков , Епископ и Мъченик. Да умреш за вярата”. Това е преработеното издание на книгата „Да умреш за вярата” от 1998 г., излязла на български език през 2000 година. Книгата е подготвена специално за юбилейната 60-та годишнина от мъченическата смърт на Блажения. Изданието е на Конгрегацията на Пасионистите към която принадлежи епископ Босилков, с разрешението на отец Пиерджорджо Бартоли – Провинциален Настоятел на Провинция „Скръбна Божия Майка” и на отците-пасионисти, мисионери в Никополска епархия. Текстът на книгата е предоставен от автора отец Пиерлуиджи Ди Еудженио, за да бъде преведен и издаден на български език от Пасионистите в България. Изданието е реализирано с помощта на Фондация „Комунитас”. Преводачи на текста са Димитър Ганчев и Величка Бианкото. Редактор на изданието е Венета Домусчиева, а художественото оформление е дело на Николай Киров.

Книгата е с обем 96 страници със снимки на Блажения, като свещеник и Епископ, от енорийските църкви в Белене, Русе и Бърдарски геран и на Семинарията в Русе. Книгата е разделена на три главни части: Формирането, Апостолството и Мъченичеството. Тя завършва с биографични данни в дати и години. Финалната дата е 12 август 2008 г., когато Блаженият Евгений Босилков е обявен за съпокровител на Никополската епархия, съвместно с Архангел Михаил. Заглавната корица е прекрасния портрет на Босилков в епископското му облекло, а последната носи много силно послание от автора. Ето какво пише той: „Придружаван съм от изкупителни мисли от небето, проследявам картини, разказващи за благодат, гласовете на смъртта ме нараняват. Една неопределена смесица, едно бързо наслояване на светлина и мрак, на омраза и любов, на преследване и невинност. Като притегателен център сред всичко това стои той, монс. Евгений Босилков – смирения и смел епископ, начетен, силен и обикновен, открит и приятен, любящ и горд от неговата България”.

За това каква е била основната мисъл, която го е ръководела при написването на книгата и какво е новото, което предлага преработеното издание, разказва самия автор, отец Пиерлуиджи Ди Еудженио:

„Първото вдъхновение за написването на тази книга дойде при посещението ми в Централния Софийски затвор, където епископ Босилков загива, свидетелствайки своята вярност към Христос и Църквата. Излизайки от затвора си казах, че тази личност не може да остане в сянка, защото е много важна не само за Църквата и за Конгрегацията на Паионистите, а за цяла България и нейната култура. Още повече, че със своя апостолат изпреварва времето. Затова епископ Босилков винаги е актуален. След това започнах да търся документи и колкото повече опознавах Босилков, толкова повече нарастваше възхищението ми. Може да се каже, че той спасява Католическата църква в България, защото ако беше отстъпил пред натиска на комунистическия режим, тя щеше да загине. Под натиска да се отдели от Римската църква и основе национална църква, той отговаря с героична вярност към Папата с което спасява католицизма в България. Затова основния двигател за написването на тази книга бе моето възхищение към него и голямото вълнение да пиша за неговия живот. Не може да не си развълнуван, когато разбираш как посреща смъртта, верен на Църквата и изпълнен с радост. А на ония, които му предлагат да бъде помилван отговаря, че е готов да умре за вярата, „облечен в Божията благодат”. Вълнуващо е и неговото послание: „Кажете на всички, че оставам верен на Христос, на Църквата и на Папата”. В Годината на вярата, всичко това придобива още по-голямо значение, тъй като епископ Босилков е светъл пример за вярата и верността към Църквата.

Какви са новостите в преработеното издание?
Първото издание от 1998 написах малко преди неговата беатификация и след моето кратко посещение в България при което нямах възможност за дълбоки проучвания. След това имах възможността да посетя седем пъти страната и успях да намеря нови документи. Новата книга включва само малка част от тях, които засягат инициативите на епископ Босилков с младежите, тъй като те са били най-голямото му влечение по времето когато е бил енорийски свещеник в Бърдарски Геран. Новостите са малко, тъй като целта ми е да допълня биографичния портрет на Никополския епископ, който е много синтетичен и има по-скоро популяризиращ характер. Последните новости, които открих в архивите ще бъдат публикувани в новата биография, която в момента подготвям. Те допълват портрета на Блажен Евгени Босилков и правят още по-важна светлата му фигура”.

Росица Златева