Еквадор: Салезианката Мария Тронкати е новата блажена на Католическата църква
"Голяма в малките неща, върховна в скромността, дълбока в убежденията, героична в
самоотдаването: с тези щрихи кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за делата
на светците, представя италианската монахиня Мария Тронкати, която е новата Блажена
на Католическата църква. Кардинал Амато предстоятелства церемонията по беатификацията
й в Еквадор на 24 ноември от името на Светия Отец Папата.
Блажената Мария Тронкати
се ражда на 16 февруари 1883 в Кортено, край Бреша, Италия. През 1905 постъпва сред
Дъщерите на Дева Мария Помощница, а през 1922 е изпратена като мисионерка в Еквадор.
В тези гори тя прекарва почти целия си живот, с прекъсване от четири години между
1934 и 1938, когато е била в Гуайакил. Умира при самолетна катастрофа на 25 август
1969, на 86 годишна възраст. Нейният дух на святост, присъстващ още през живота й,
се разпространява още повече след нейната смърт, свързана с голяма сила на знаци,
благодати и чудеса. "Блаженството на Майка Тронкати е още една страница от светлата
книга на латиноамериканската святост", казва кардинал Амато описвайки добродетелите
на новата блажена:
********* "Сестра Мария бе една изключителна жена. Една
от свидетелите казва за нея: „Бих могла да кажа, че ако всички монахини практикуваха
добродетелите, сестра Мария обаче имаше нещо повече от тях. В своя ентусиазъм на святост
сестра Мария Тронкати притежаваше една огромна вяра. Молеше се и правеше да се моли
много. Всяка сутрин от 4 до 5 часа заставаше пред Пресветото Тайнство. Всяка събота
взимаше участие в „Броеницата на изгрева”. Центърът на нейната набожност бе Евхаристичният
Исус и неговото Пресвето Сърце. Изпитваше синовна обич към Дева Мария Помощница и
към основателите на ордена, свети Иван Боско и света Мария Мацарело. Каквато е салезианската
традиция, имаше специална почит към Светия Отец Папата, респект и почит към епископите
и свещениците".
Каква е мярката на нейното милосърдие? Майка Тронкати
изпитваше едно майчино отношение към всички. На болните, както и на децата, за които
се грижеше, не пропускаше да отдава своето внимание. Посещаваше и болните стоящите
далеч, прекосявайки горите и реките. За нея се говореше, че е като един ангел. Изпитваше
специално внимание към вдовиците и децата сираци или нежеланите деца, които често
пъти биваха изоставяни в горите. Приемаше ги и ги спасяваше от сигурна смърт. Изпитваше
специално внимание към всички Шуар, наричани от нея мис жибаритос. Чрез възхитителната
апостолска дейност на блажената и на нейните съсестри, салезианската мисия представи
в Еквадор и в целия свят една серия от чудесни реализации, а на Църквата един народ
изпълнен с християнска вяра.
Какво най-много изпъква в нейния неуморим апостолски
живот? В нея изпъкваше една характеристика свойствена за салезианите и за дъщерите
на Дева Мария Помощница: трудът. Дон Боско обичаше да казва: „Чеда, не ви препоръчвам
покаяние и дисциплина, а труд, труд, труд”. Сестра Мария е работила по 16-17 часа
на ден. Една свидетелка, г-жа Лаура Алварадо разказва, че вместо медицинските сестри
да се грижат през нощта за болните, това е правела сестра Мария.
Какво
е нейното послание за нас? Като богупосветена, сестра Мария ни припомня, че
и днес Господ зове младежите да отдават своя живот на нуждаещите се, да даряват неговото
неделимо сърце и неговото царство на любов и на мир. Като салезианка, нашата блажена
припомня на своите съсестри да живеят пълноценно своята харизма за възпитанието на
младежите, да не жалят сили за своите духовни и физически сили, като са готови да
оставят родината си и да отидат там, където има нужда от тяхната апостолска дейност.
Като мисионерка, сестра Мария припомня голямото задължение на всички кръстени да бъдат
смели евангелизатори и вестители на Христос в света.