Бенедикт ХVІ: здравето не е пазарна стока или привилегия за малцина

Здравето е “универсално добро, което трябва да се съхранява и защитава” и не трябва да бъде подчинено на законите на пазара. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в словото си към членовете на Папския съвет за здравните работници, участници в Конференцията посветена на "Болницата като място за евангелизация", която се провежда тези дни във Ватикана. Светият Отец осъди тенденцията в обществото за загубата на способността му да се грижи с любов към страдащите.

„Ако от една страна, заради напредъка в научно-техническото поле, се увеличи възможността за физическото изцеление на болните, от друга изглежда отслабва способността „за полагането на грижи” към страдащия, видян в неговата цялост и неповторимост”.

Папата се позова на „икономическата криза, която отнема от ресурсите за закрилата на здравето” и подчерта, че „никога не може да се забрави дължимото особено внимание към достойнството на страдащия”.

"В този контекст болниците и здравните структури трябва да преосмислят своята роля, за да се избягне здравето, вместо като едно универсално благо, което трябва да се гарантира и защитава, да се превърне в една обикновена "стока", подложена на законите на пазара и оттук в привилегия за малцина”.

"Етическите хоризонти на медицинската наука изглежда сякаш са помрачени – заяви Папата – което води до опасността тя да забрави за своето призвание, което е да служи на всеки човек и на целия човек, в различните етапи от неговото съществуване". Бенедикт ХVІ поясни, че от онзи, който „избира да работи в полза на страдащите, живеейки своята дейност като „човешка и духовна мисия”, се изисква една допълнителна кометентност, преминаваща отвъд академичните титли”. Бенедикт ХVІ се обърна към „професионално заетите и доброволците в здравеопазването”, говорейки за „едно уникално призвание, нуждаещо се от прилежно учение, чувствителност и опит”. Цитирайки думите от Втория Ватикански събор, Бенедикт ХVІ припомни, че Църквата „няма власта да подсигури телесното здраве, а по-скоро да прегърне онова, което определя като „християнска наука за страданието”.

„Христос не премахна страданието; не пожела дори да ни разкрие изцяло неговата тайна: Той го взе върху себе си и това е достатъчно, за да разберем цялата му стойност”.

„Вашата принадлежност към Католическата църква – каза Папата на лекарите и доброволците – ви дава една по-голяма отговорност в обществената сфера и Църквата”. Става въпрос, подчерта той, за едно призвание пред болните, на които Съборът каза: „не сте нито изоставени, нито ненужни”. Бенедикт ХVІ даде за пример свети Джузепе Москати, свети Рикардо Пампури, света Джана Берета Мола, света Анна Шафер и божият раб Жером Лежьон.

„… болницата може да бъде разбирана като „мястото, в което лечението не е професия, а мисия; където любовта на Добрия Самарянин е първата катедра, а в лика на страдащия човек се открива Ликът на самия Христос”.

Папата посочи, че „там където Църквата се превръща в знак за присъствието на Бог се превръща същевременно в средство за една истинска хуманизация на човека и на света”.

„Желателно е езикът на „християнската наука на страданието” – към което принадлежат състраданието, солидарността, споделянето, себеотрицанието, щедростта, самодаряването – да се превърне в универсалния език на работещите в областта на здравеопазването”.

„Този е езикът на Добрия Самарянин от евангелската притча", обясни Бенедикт ХVІ, която както казваше блаженият Папа Йоан Павел ІІ, „може да бъде видяна като един от съществените елементи на моралната култура и универсално човешката цивилизация”:

„Сега повече от всякога нашето общество се нуждае от „добри самаряни” с благородно сърце и с ръце разтворени към всички, със съзнанието, че „мярката за хуманността се определя преди всичко от връзката със страданието и със страдащия”.

Накрая Папата увери:

„Никаква сълза, нито от този който страда, нито от този който стои близо до него, е загубена пред Бог”.

jp/ rv