Бенедикт ХVІ: вярващи и невярващи заедно за живота
Папа Бенедикт ХVІ
изпрати послание до участниците в португалското издание на ватиканската инициатива
за диалог с невярващите „Двора на езичниците”, което бе открито на 16 ноември в Гимараеш
и Брага. Двудневното събитие на тема „Стойността на живота” (O valor da vida) ще насочи
вниманието на участниците над живота в неговите открития и тайни и ще се опита да
покаже как хората се отнасят към него.
Съзнанието за сакралността на живота,
пише Папата, „принадлежи на моралното наследство на човечеството”. Животът не е нещо
„с което можем свободно да разполагаме, а е дар, който трябва да пазим”, прибавя Бенедикт
ХVІ, обръщайки се към вярващите и невярващите събрали се в Португалия „с общото желание
да подчертаят стойността на човешкия живот пред все по-нарастващата култура на смъртта”.
Разума, пояснява Папата, „може да потвърди стойността на живота, но само безкрайната
и всемогъща любов на Бог дарява живот вечен”. „Това е сигурността, която Църквата
възвестява”, пише Папата, позовавайки се на Евангелието според Йоан: „Бог толкова
обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине,
а да има живот вечен” (Йоан 3,15). Бог, продължава Светият Отец, „обича всеки един
човек”, който заради това е „достоен безусловно да живее”. Въпреки това, в съвременната
епоха, човек пожела да се „отдалечи от творителния и изкупителен поглед на Отца, осланяйки
се на себе си, а не на Бог, така сякаш желае да се затвори в една сграда без прозорци,
набавяйки си сам светлина и топлина. „Необходимо е – пише още Папата – да се отворят
отново прозорците, да се види простора на света, небето и земята, и да се научим да
използваме правилно всичко това”. „Факт е – пояснява Папата – че стойността на живота
е красноречива само ако Бог съществува”. Оттук и призива отправен и към невярващите
да живеят „така сякаш Бог съществува”, дори да нямат силите „да вярват в това”. Нито
един проблем не може да бъде напълно разрешен „ако Бог не се постави в центъра”, ако
не стане отново „видим в света и решаващ за нашия живот”. Онзи, който се отваря за
Бог, завършва Бенедикт ХVІ, „не се отчуждава от света и от хората, а се среща с братя”,
а в Бог пада всяка „разделителна стена”.