Бенедикт ХVІ: да възвърнем на съвременния човек способността да съзерцава красотата на творението

Светът, човекът и вярата са „пътищата, които могат да отворят човешкото сърце към Бог”, който ни насочва „зачитайки винаги нашата свобода”. Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула „Павел VІ”. Папата припомни, че „Бог никога не се уморява да ни търси”, но съвременния човек трябва да си възвърне способността за съзерцава творението.

Съществува опасността човек да бъде заслепен от „блясъка на светското” и да се отдалечи от пътищата водещи към Бог, посочи Папата. Още повече, съществуват "някои разпространени начини на мислене, които затрудняват Църквата и християнина да предават радостта от Евангелието на всяко творение”:

„Въпреки това, Бог не се уморява да ни търси, Той е предан на човека, когото сътвори и изкупи и остава близо до нас, защото ни обича”.

Пред днешните трудности и изпитания за вярата, която „често не е разбрана, оспорвана и отхвърлена”, посочи Папата, е необходимо да си припомним призива на Свети Петър, да бъдем винаги „готови с кротост и боязън” да отговорим на всеки който ни поиска сметка за надежда, таяща се в сърцето на християнина (1Пт 3,15). Миналия век, отбеляза Бенедикт ХVІ, се сблъска с един силен процес на секуларизация. „Затъмнявайки връзката на човек с Бог, се затъмни и етическия хоризонт, за да се остави място на релативизма”. В нашето съвремие надделява един вид „практически” атеизъм в който „не се отричат истините на вярата”, а по-скоро се смятат за „незначителни за всекидневия живот”. Затова, запита риторично Папата, „какви отговори е призвана да даде вярата „с кротост и боязливост” на атеизма, скептицизма и безразличието, за да може човек да продължи да се запитва за „съществуването на Бог?”:

„На първо място: светът... Смятам, че трябва да си възвърнем и да възвърнем на съвременния човек способността да съзерцава творението, неговата красота, неговата структура. Светът не е една безформена магма и колкото повече го опознаваме, толкова повече откриваме неговите прелестни механизми, виждаме все повече един промисъл и съществуването на един творителен разум”.

„Ето защо – посочи Папата - първият път водещ към откриването на Бог е внимателното сърцерцание на творението”. Вторият път, продължи Бенедикт ХVІ, е човек. „Във вътрешния човек – казва свети Августин – живее истината”:

„Другият аспект, които рискуваме да загубим в шумния и разсейващ свят в който живеем е способността да се спрем и да погледнем дълбоко в нас самите и да видим тази жажда за безкрайното, която носим в себе си, която ни тласка да отидем отвъд и ни препраща към Някой, който може да я утоли”.

Третият път водещ към срещата с Бог е вярата. Не става въпрос, припомни Бенедикт ХVІ, „за една проста система от вярвания и стойности”. „Онзи, който вярва е съединен с Бог, отворен е към Неговата благодат и към силата на милосърдната любов”. По този начин, неговият живот се превръща в „свидетелство не за самия него, а за Възкръсналия”:

„Вярата е срещата с Бог, който говори и действа в историята и който обръща нашия всекидневен живот, преобразявайки нашия начин на мислене, стойностите, изборите и конкретните действия. Вярата не е илюзия, не е бягство от реалността, удобно убежище, сантименталност, а участието на целия живот и възвестяването на Евангелието, на благата вест, освобождаваща човека”.

svt/ rv