Съборът разказан на младите

Преди петдесет години 2500 епископи се събират в базиликата „Свети Петър” вРим, за да участват в едно от най-забележителните църковни събития през ХХ век: Вторият ватикански вселенски събор. Освен, че поднови доверието в Църквата и нейните възможности да говори на всички хора, Съборът предостави на християнството едно безценно богатство: литургията, икуменизма, диалога с другите религии, размишлението над Писанието. Богатство, което трябва да се оцени и предаде на новите поколения с най-разбираемите за тях термини и изразни средства. Ето защо, съвсем естесвено е да се запитаме как може да се представи тази изключителна страница от историята на Църквата на онези, които днес са на дванадесет, петнадесет или двадесет години? Отговор на този въпрос дава отец Масимо Орцио, диоцезален асистент на „Католическа дейност” в италианския град Бреша, който неотдавна публикува книгата „Странно търсене на съкровището. Събора обяснен на децата и младите”.

******
„Вярвам – посочва авторът на книгата – че за да се обясни на младежите какво бе и как се проведе Вторият ватикански събор, е необходимо да се тръгне от две предпоставки: Съборът трябва да бъде разказан, а не обяснен! Съборът преди всичко бе едно събитие, една среща между хора, събитие, което се оформяше, живеейки го. Втората предпоставка е малко по-сложна: Съборът един жив организъм; не е сбор от няколко разработени документа, а оживява според начина по който е живян и преминава във всекидневното съществувание на християните и Църквата. Ето защо, моят разказ тръгва от настоящето, от житейските събития на няколко съвременни мъже и жени, които живеят духа на Събора: разказвайки техния живот, обясняват Събора”.

В книгата, продължава отец Орцио, „използвах множество образи, които веднага могат да бъдат разбрани, без да се безпокоя от точността. Например, за да опиша цялото събитие използвах за пример състезанието за Формула Едно. Съборът бе като една цяло година на състезания от Формула Едно. Използвах този образ, за да предам идеята за продължителността във времето на съборното събитие и на неизбежните промени до които води. Съборът е разпределен в четири сесии, с междинни паузи за подготовката на всичко необходимо. Бяха избрани подходящите писти, т.е. дискусионните теми, чийто окончателен брой бе шестнадесет. Различни са и главните действащи лица: режисьора на всичко е Бог, пилотите бяха Йоан ХХІІІ и Павел VІ, отбора от механици бяха всички епископи и накрая съборните документи, които са автомобила на който бяха правени постоянни подобрения. Сред всичко това съществува и една поредица от нюанси, от важни детайли: разговорите по време паузата-кафе, присъствието на експерти и вещи лица, присъствието на слушатели и наблюдатели, миряни и членове на различни християнски деноминации, но също и на средствата за социална комуникация, работата на комисиите и т.н.”.

Колко време продължи Събора? И между една и друга сесия, какво са правили съборните Отци?
„Съборът – отбелязва отец Орцио – продължи много дълго: все едно да говорим за един огън, който гори в камината. Има момент в които пламъците се разгарят силно и дървата пращят в огнището, с промеждутъци от дълги моменти в които пламъка гори тихо в жаравата и се таи под пепелта. Може да се каже, че около стотина години Църквата таи, разви, очерта практики и идеи, които пламнаха в един голям огън от 11 октомври 1962 г. до 8 декември 1965 г.: това е продължителността на четирите сесии на Събора. Между една и друга сесия, съборните Отци размениха мнения по неофициален начин, диалогираха с техните местни Църкви, съпоставиха се с очакванията на вярващите. С една дума, донесоха сред стените на Свети Петър, целия свят. Но ако оставим настрана различните мнения, можем да кажем, че Съборът продължава още”.

Кое бе „сърцето” на Събора? Кои са неговите най-важни теми и документи?
„Сърцето се състои от две части: предсърдие и сърдечна камера. Според мен, двете пулсиращи части на Събора са размишленията за Свещеното Писание и за Църквата. Има документи, които бяха одобрени набързо, а други бяха предмет на дискусии по време на всичките четири сесии. Веднъж установена, и не без трудности, посоката на Събора, бяха индивидуализирани дискусионните теми и аргументите за разглеждане. Представете си ефекта породен от един камък хвърлен в блатото. Същото се случи по време на Събора, създавайки, верижно, вълни и рефракции: идеите, които е открояваха една по една, завладяваха дискусиите, разработването на различните документи, пораждаха нови теми”.

Как се представяше Църквата преди Събора? Беше ли по онова време важно четенето на Библията и Евангелието, така както е важно днес?
„Преди Събора, Църквата се представяше като един триъгълник: в неговата основа стояха християните, а на върха Папата. След Събора, Църквата е видяна като един кръг: в центъра стои Христос, всичко около него са християните с техните различни задължения и роли, но всички полезни и важни; всички сме съотговорни. Съборът бе също това: момент на общение на Църквата от целия свят и цялата история. Църквата се срещна в настоящето със своето минало, за да гледа към бъдещето. Един от плодовете на Събора, може би най-видимия, заедно с литургичното обновление, е разпространението, четенето и приближаването към Библията от страна на многобройни хора, за да се молят, живеят и задълбочат словото на живота. От това вкореняване в Библията, присъстващо силно и в други епохи, се бяха изгубили следите, основно поради страх маскиран от предпазливост”.

Днес в нашите градове живеем заедно с хора от други държави, които имат различни от нашате култура и религия. Католическата църква учи, че към тях трябва да имаме респект. Но винаги ли е било така…?
„За съжаление не, но без да изпадаме в подробности. Другите, различните религии, бяха видени като територии за завладяване, грешки, които трябва да се поправяте, изкривявания, които трябваше да се изправят. Понякога и днес се изпада в това изкушение. Съборът допринесе за поставянето в светлина на важността и богатството на различията, необходимостта от многообразието. Например: благодарение на съборния документ Nostra aetate се промениха почти две хиляди години на учение срещу еврейския народ”.

Що се отнася до Тайнствата, променили се нещо от Събора до днес? Литургията различна ли е от тази преди Събора?
„Промениха се основно две неща: постави се отново в центъра пасхалната тайна; това означава, че всяка сакраментална дейност намира своето значение в смъртта и възкресението на Христос. Освен това се постави на преден план понятието за „активно участие” от всички, богослужител и кърстени, в тези тайни на спасението. Това участие в последствие бе изразено и посредством някой промени: употребата на език различен от латинския, изразителността на ритуалите и символите, избора на различни архитектурни стилове при изграждането на църкви, поставянето на богослужителя пред асамблеята, а не с гръб към хората. Трябва винаги да помним една древна поговорка, която е много актуална и днес: начина по който се молим изразява начина по който вярваме”.

Днес броят на свещениците и богопосветените е значително намалял в сравнение с миналото. Това не е ли опасно за християнската вяра и за разпространението на евангелското послание?
„Не е опасност, а предизвикателство. Призвани сме да намерим нови начини, миряните са призвани да поемат по-голяма отговорност, призвани сме да дешифрираме това, което Светия Дух ни кара да разберем. Заедно с всичко това трябва да осъзнаем какво е съществено за богопосветените и свещениците, дори може би да променим някой дисциплини, разбира се молейки господаря на нивата да изпати нови работници. Накрая, със сигурност, трябва да променим начина на действие на Църквата, пастирската дейност, която не трябва да е насочена само към ангажираността само богопосветените, които не са толкова много, без да се губи от поглед централното място на Евхаристията в живота на Църквата”.

Често се чува да се казва, че Църквата не е съгласна за някой определени поведения, стил на живот и твърдения и осъжда някой начини на мислене и някой категории хора. Съборът изрази ли присъди и срещу кого?
„Съборът не изрази срещу никого присъди. За първи път в хилядолетната история на Църквата не бяха направени цензури или изразени анатеми. Разказва се, че в една от предишните версии на документа Gaudium et Spes думите „скърби и терзания” са били поставени преди думите „радости и надежди”. Но е одобрена настоящата версия, за да може да изпъкне един образ на Църквата, на християнската общност, която страда, да, заедно с мъжа и жената, но която участва и в техните най-човешки радости и надежди, без да има винаги един съмнителен поглед към тези радости и надежди”.

Кои са големите промени от Събора?
„Църквата е знак на Царството Божие. Това Царство расте, развива се и се преобразява заедно с историята на човечеството, вярващо или не. Идеите, жестовете, практиките на Събора растат с историята на човечеството, затова, промените се случват, процесите се сбъдват: невъзможно е да се определят, независимо многобройните сложни и детайлни, които индивидуализират водещите линии. Предпочитам живота на хората, диханието на християните общности, историята на човечеството да разказва за това”.

svt/ Vita pastorale