Жените и Вторият ватикански събор

Преди половин век, за първи път в историята на Църквата, бе позволено на жени да участват в асамблеята на епископите. Годината е 1964 г., трета сесия на Втория ватикански събор. По решение на Павел VІ, Розмери Голди, Мари Лиуз Моне, Пилар Белосило, Алда Мичели и още 21 жени, са допуснати до съборната асамблея на епископите като слушателки. Това, наистина е прецедент в историята на Църквата, където до този момент на жените не бе позволено дори да участват в Евхаристичното богослужение в Базиликата Свети Петър по време на Събора. Благодарение на това пророческо решение на Павел VІ, Вторият ватикански събор съумя да съчетае църковната вяра с женското съзнае: факт с голяма историческата стойност и силен символичен заряд. Именно по този повод Папския Богословски факултет “Marianum” организира цикъл от публични лекции посветен на важността на женското присъствие в Църквата, които бяха повод да се припомни пълното признаване на правата и равенството между мъжа и жената, фундаментално, според Павел VІ, за „по-голяма пълнота в разбирателството, сътрудничеството и любовта в християнската общност”. За първото присъствие на жени на това важно църковно събитие пред Радио Ватикан говори Адриана Валерио, Богослов и историк на Християнството:

********
„Тяхното присъствие бе важно именно, защото накара съборните отци да се запитат за реалните проблеми отнасящи се до условията на жените. Това не бе лесно: съществувала е и съществува още твърде много съпротива. Въпреки това, съществува съзнанието, което желае да подчертае важността от признаването на женското достойнство. Многократно се подчертава, че тяхното присъствие трябва да бъде „символично”: факт, който се подчертава от това, че те е трябвало да останат в тишина. Но в действителност тяхното присъствие не е било символично, те не са останали в тишина, а са участвали активно в подкомисиите, давайки важен принос за тяхната работа. Ролята на жената е фундаментална, защото обществата се крепят на техния труд, по-специално бедните общества, където от особена важност е ръчния труд, грижата за семейството и икономиката. Ето защо укрепването на правата на жените, означава да се укрепи и изграждането на едно общество. Смятам, че жените могат да направят много и да дадат много. Позовавам се преди всичко на жените богослови. Фактът, че жените учат и имат възможността да се допитат до свещените текстове и традицията, е важно за живота на Църквата, независимо че може би техния научен труд и принос не се цени достатъчно”.

Цитирани от отците и експертите на събора в техните дневници, жените слушателки участват в разработката на важни документи, пръв сред които е пасторалната Конституция за Църквата в съвременния свят, ”Gadium et Spes”. След закриването на Събора те заемат важни позиции в църковните институции, като австралийката Розмери Голди, родена през 1916 г., която става постоянен секретар на Папския Съвет за Миряните и се определя като „реликва от Събора”. За нея говори Четина Милитело, професор в Богословския факултет “Marianum”:

„Розмери Голди посвети целия си живот на присъствието на миряните в Църквата. Тя винаги цитираше една фраза на Пий ХІІ в която се казва: „Също и миряните са Църквата”. Аз имах привилегията да и бъда приятелка и се виждахме редовно. Като свидетел, все още пазя някой спомени от Събора: от тези забулени жени на трибуната, които можеха само да слушат. Тя ми разказваше винаги за нейният опит в подкомисията, подготвяща текста на “Gaudium et Spes”. Спомняше си винаги качеството на онзи дебат и обмяна на мнения, така както ги бе изживяла. Твърдеше, че е вярно, че миряните са били само слушатели, а не говорители, но в подкомисиите в така наречените неформални контексти тяхната гледна точка е била взимана под внимание”.

Важният принос на жените в Църквата се базира на дълбоките ценности, вкоренени в женския гений, който се превръща в двигателен тласък на промяна и „пророческо присъствие”, както го определи Павел VІ, и който от тогава се обновява всекидневно, но все още трябва да се реализира напълно:

„Културният проблем за мълчанието на жените – посочва Четина Милитело – бе наистина тежест за Църквата. Разбира се, по-добре да бъдем официално мълчаливи, но активно присъстващи, отколкото да не присъстваме изобщо. Въпреки това, истинският модел за следване е този на мъже и жени, които заедно ръководят Църквата, защото както ни учи Втория ватикански събор, всички сме Божи народ и всеки един служи на Църквата”.

svt/ rv