Преди половин век,
за първи път в историята на Църквата, бе позволено на жени да участват в асамблеята
на епископите. Годината е 1964 г., трета сесия на Втория ватикански събор. По решение
на Павел VІ, Розмери Голди, Мари Лиуз Моне, Пилар Белосило, Алда Мичели и още 21 жени,
са допуснати до съборната асамблея на епископите като слушателки. Това, наистина е
прецедент в историята на Църквата, където до този момент на жените не бе позволено
дори да участват в Евхаристичното богослужение в Базиликата Свети Петър по време на
Събора. Благодарение на това пророческо решение на Павел VІ, Вторият ватикански събор
съумя да съчетае църковната вяра с женското съзнае: факт с голяма историческата стойност
и силен символичен заряд. Именно по този повод Папския Богословски факултет “Marianum”
организира цикъл от публични лекции посветен на важността на женското присъствие в
Църквата, които бяха повод да се припомни пълното признаване на правата и равенството
между мъжа и жената, фундаментално, според Павел VІ, за „по-голяма пълнота в разбирателството,
сътрудничеството и любовта в християнската общност”. За първото присъствие на жени
на това важно църковно събитие пред Радио Ватикан говори Адриана Валерио, Богослов
и историк на Християнството:
******** „Тяхното присъствие бе важно именно,
защото накара съборните отци да се запитат за реалните проблеми отнасящи се до условията
на жените. Това не бе лесно: съществувала е и съществува още твърде много съпротива.
Въпреки това, съществува съзнанието, което желае да подчертае важността от признаването
на женското достойнство. Многократно се подчертава, че тяхното присъствие трябва да
бъде „символично”: факт, който се подчертава от това, че те е трябвало да останат
в тишина. Но в действителност тяхното присъствие не е било символично, те не са останали
в тишина, а са участвали активно в подкомисиите, давайки важен принос за тяхната работа.
Ролята на жената е фундаментална, защото обществата се крепят на техния труд, по-специално
бедните общества, където от особена важност е ръчния труд, грижата за семейството
и икономиката. Ето защо укрепването на правата на жените, означава да се укрепи и
изграждането на едно общество. Смятам, че жените могат да направят много и да дадат
много. Позовавам се преди всичко на жените богослови. Фактът, че жените учат и имат
възможността да се допитат до свещените текстове и традицията, е важно за живота на
Църквата, независимо че може би техния научен труд и принос не се цени достатъчно”.
Цитирани
от отците и експертите на събора в техните дневници, жените слушателки участват в
разработката на важни документи, пръв сред които е пасторалната Конституция за Църквата
в съвременния свят, ”Gadium et Spes”. След закриването на Събора те заемат важни позиции
в църковните институции, като австралийката Розмери Голди, родена през 1916 г., която
става постоянен секретар на Папския Съвет за Миряните и се определя като „реликва
от Събора”. За нея говори Четина Милитело, професор в Богословския факултет
“Marianum”:
„Розмери Голди посвети целия си живот на присъствието на миряните
в Църквата. Тя винаги цитираше една фраза на Пий ХІІ в която се казва: „Също и миряните
са Църквата”. Аз имах привилегията да и бъда приятелка и се виждахме редовно. Като
свидетел, все още пазя някой спомени от Събора: от тези забулени жени на трибуната,
които можеха само да слушат. Тя ми разказваше винаги за нейният опит в подкомисията,
подготвяща текста на “Gaudium et Spes”. Спомняше си винаги качеството на онзи дебат
и обмяна на мнения, така както ги бе изживяла. Твърдеше, че е вярно, че миряните са
били само слушатели, а не говорители, но в подкомисиите в така наречените неформални
контексти тяхната гледна точка е била взимана под внимание”.
Важният принос
на жените в Църквата се базира на дълбоките ценности, вкоренени в женския гений, който
се превръща в двигателен тласък на промяна и „пророческо присъствие”, както го определи
Павел VІ, и който от тогава се обновява всекидневно, но все още трябва да се реализира
напълно:
„Културният проблем за мълчанието на жените – посочва Четина Милитело
– бе наистина тежест за Църквата. Разбира се, по-добре да бъдем официално мълчаливи,
но активно присъстващи, отколкото да не присъстваме изобщо. Въпреки това, истинският
модел за следване е този на мъже и жени, които заедно ръководят Църквата, защото както
ни учи Втория ватикански събор, всички сме Божи народ и всеки един служи на Църквата”.