Архимандрит Климент
Бобчев, енорийски свещеник на българската православна църковна община „Св.Св.Кирил
и Методий” в Рим отслужи възпоменателна литургия за блаженопочиналия Български патриарх
Максим. „По този духовен начин искаме да изпратим първосветителя ни в обятията Господни”,
каза младият духовник, който отслужи литургията в църквата „Св.Св.Викентий и Анастазий”
на Фонтана ди Треви, дарена от Йоан Павел ІІ за литургично ползване на православната
ни общност. Литургията съвпадна с отслужване на опелото в патриаршеския храм „Св.Александър
Невски” от предстоятелите на местните Православни църкви пристигнали в България, заедно
със Светия Синод на Българската православна църква.
С какви мисли изпратихте
Дядо Максим към вечния му дом? „На първо място с дълбока признателност за примера,
който даде на цялата българска православна и бих казал и на цялата Христова църква.
Неговата безкрайна скромност беше пример за всички нас, като истинкси монах, въпреки
че бе на най-високото място на Българската православна църква. Той беше пример за
това как един духовник трябва да остане такъв – да бъде монах и пример за всички останали
негови свещенослужители. Изпращтам го с чувство на дълбока благодарност за неговите
молитви и неговото служение, което беше един образец за всички нас от неговия свещен
клир. С чувство на дълбока тъга, че се разделяме от нашия архипастир на Българската
православна църква, но също така и с упование в Господа, тъй като се надявам, че ще
му отреди от дясната си страна светло място и се надяваме един ден всички да го срещнем
в небесните вселения.
Към болката и молитвите на Светия Синод и православните
християни се присъединиха Папа БенедиктХVІ и Католическата църква вБългария, а на опелото присъства и ватиканска делегация, водена от кардинал
Валтер Каспер, почетен председател на Папския съвет за насърчаване на християнското
единение. Виждате ли нещо отвъд протокола и формалното на тези жестове от страна на
Католическата църква? Аз лично това съчувствие от страна на Римокатолическата
църква го усетих на службата, която отслужихме в деня на представянето в Господа на
Негово Светейшество на 6 ноември, когато от 19.30ч. отслужихме възпоменателна служба
в нашия храм в Рим. Това отношение усетихме още тогава, тъй като на тази служба присъства
и ватиканския говорител отец Федерико Ломбарди (на снимката), който прочете текста
на папската телеграма. Мисля, че тогава Негово Светейшество Българския патриарх Максим
ни обедини в храма, а сега ни обединява в Патриаршеския катедрален храм, където всички
са събрани заедно, за да го изпратят. Естествено, виждам и знака, който е много реален
– нашия храм в центъра на Рим, който е резултат на срещата между Български патриарх
Максим и Йоан Павел ІІ, която се състоя в София през 2002г. Тази църква е плод именно
на тази среща между двете Църкви. Плод, благодарение на който ние българите имаме
едно прекрасно място и божи дом м който можем да се събираме, да отправяме нашите
духовни просби към Господа и имаме възможността да почетем по най-достойния начин
Главата на нашата православна църква.
Съболезнователната телеграма на Папата
завършва с пожеланието за добри отношения между католици и православни за провъзгласяване
на Евангелието. Едно от големите общи предизвикателства пред католици и православни
е съхранението и защитата на семейството. Как вашата православна енория в сърцето
на Рим посреща това предизвикателство? Това предизвикателство бих нарекъл наш
дълг. Защото в днешно време, когато се говори за свободни съжителства и еднополови
бракове, което е нещо абсолютно невъзприето и не може да си представи един вярващ
християнин, ние в нашия храм се опитваме по скромен начин да изпълняваме този дълг.
Предизвикателството и дълга, който имаме към „домашната църква” – семейството има
приоритетно място. Създадохме едно българско училище, не само в Рим, защото после
се появиха и дъщерни училища в Нетуно и Черветери, където всички дечица се опитваме
да ги съберем по думите на Господа Исуса Христа: „оставете децата да дохождат при
Мен”. С голямо внимание се обръщаме към семейството и подрастващите, които утре ще
създават тези семейства и тези „домашни църкви”. Ако още от семейството не започне
възпитанието и примера на Християнската църква, след това ще бъде много трудно да
приложим този пример в това общество, което е белязано от голяма секуларизация в днешна
Европа. Затова, нашата дейност е съсредоточена изключително много върху възпитанието
на младежа. Най-голямото ни желание е децата и техните родители да се събират в Божия
дом, защото отвъд човешките сили има нещо по-важно, което е благодатта на Пресветия
Дух, който променя човешката природа към Божествената”.