Прозрачността в информацията е задължителен път за Църквата
„Зараждането и развитието
на Ватиканския пресцентър: от Втория ватикански събор до днес” бе темата на конференция,
която се проведе на 6 ноември в Свободния римски университет Успение Богородично.
Срещата бе повод да се индивидуализират новите комуникационни предизвикателства пред
ватиканската институция и преспективите за бъдещето.
Първоначално Ватиканският
пресцентър е учреден през 1966 като информационен организъм на Втория ватикански
събор в много важен момент не само за Църквата, а и за журналистите, разпространяващи
хода на неговата работа и решения. През май 1986г. Ватиканският пресцентър прераства
в институция за разпространяване на новините от документите и дейността на Папата
и Светия Престол с писмо на Йоан Павел ІІ и действа под прякото ръководство на Папската
комисия за социални комуникации.
За акуалното състояние на Ватиканския пресцентър
говори отец Федерико Лобмарди, настоящ негов директор, който изтъкна динамиката
в съвременния начин на комуникация:
„Днес Ватиканският пресцентър продължава
да бъде жизненоважна институция в отношенията между Светия Престол и света на комуникациите.
Една своеобразна „комуникационна врата” през която преминават въпросите от външния
свят и от друга страна отговорите от страна на Ватикана. В тази изключителна дейност
са включени около 400 журналисти и кореспонденти акредитирани в Рим, въпреки че някои
от тях не са ревностни посетители. Други следят много внимателно и компетентно представените
аргументи или въпросите които трябва да бъдат обсъдени. Много често срещата с тях
е много полезна, не само за мен, а и за църковните комуникатори, за да схванем интереса,
горещите точки и проблематики, които вълнуват хората”.
Ключовата дума, мнокогратно
употребена от отец Ломбарди бе прозрачност в комуникацията, което е задължително условие,
особено в контекста на драматичните факти в живота на Църквата:
„През тези
години съм свидетел на очакванията за увеличаване на прозрачността в църквата – казва
отец Ломбарди. Например, в големите дебати за сексуалните злоупотреби над малолетни
от страна на църковни служетели, както и по темата за икономическото управление или
финансовите правила на международно ниво. Това са големите въпроси и в това възлово
място, като Ватиканския пресцентър, си даваме сметка за нарастващата необходимост
за умението да се обясни и се даде отговор от страна на Църквата по тях. Защото в
противен случай, се дава пространство за различни интепретецаии и негативен образ
на Църквата”.
На конференцията участва и бившият директор на Ватиканския пресцентър,
Хоакин Наваро Валс, за когото журанилстиката се опира на два пиластра: какво
да се предаде и как да се предаде:
„Винаги съм смятал, че журналистиката е
начин за предаване на истината в която журналиста вярва. Ако журналистът не вярва
в това което предава, това се превръща в пропаганда, а не журналистика. Другото предизвикателството
пред журналиста е да адаптира онова, което иска да каже със семантиката на информационното
средство, което използва: телевизия, радио, есемес.... Тоест да използва езика на
всяко комуникационно средство”.