Монс. Мамберти към Интерпол: граждани и силите за сигурност заедно срещу престъпността
„Съюзът и солидарността
между граждани и силите на реда е най-сигурната защита срещу престъпността”: това
подчерта, ватикански секретар за Отношенията с държавите, монс. Доминик Мамберти,
на 81-та генерална асамблея на Интерпол, която от вчера се провежда в Рим с участието
на хиляда делегати от 170 страни.
По време на срещата бяха припомнени 500-те
хиляди души, които всяка година стават жертва на насилие по света. „Това е много висока
цена, която не можем да си позволим – каза генералния секретар на Интерпол Роналд
Нобле, затова е необходимо „да се укрепи международното сътрудничество между полицията
за превенцията на престъпността и тероризма”.
„Първите антитела срещу всяка
форма на престъпност са гражданите на всяка страна”, изтъкна в изказването си ватиканския
представител. „През последните години феноменът на престъпността съществено е нараснал”,
а „характеристиките на престъпната дейност обезпокояващо са еволюирали заедно с агресивността
и жестокостта на отделни случаи”, отбеляза монс. Мамберти. Освен това, допълни, престъпността
се артикулира на планетарно ниво, със системи за координация и криминални съглашателства,
които преминават националните граници.
Обществената власт „извлича своята жизненост
и авторитет от постоянен и обективен етически ред”, посочи ватиканския първи дипломат.
Когато властта загуби доверието на гражданите и се опира само на юридическите формалности
и правила без да гледа към истината за човека, тогава тази власт се превръща в „гигант
с глинени крака”, допълни монс. Мамберти.
За насърчаване на правовата държава
той посочи необходимостта от някои условия: „точни конституционални норми определящи
разделението между властите и компетентността на различните органи; прозрачност за
дейността на правителството; юридически контрол , извършван от независима магистратура,
но също така и независими гласове, които могат свободно да се изказват в публичното
пространство”.
Монс. Мамберти уточни, че „трансцедентната стойност на човешкото
достойнство, вкоренена в същността на човека, предлага на правовата държава сигурна
основа, тъй като отговаря на истината за човека, като Божие творение, и същевременно
позволява на правовата държава да следва своята истинска цел: насърчаване на общото
благо”.
Липсата на този основен елемент, предупреди ватиканския представител,
води до неравновесие и опасности: „дори утвърждаването на равенството на всички пред
закона може да послужи за алиби на очевидни дискриминации, а от друга страна прекаленото
утвърждаване на равенството може да предостави място на индивидуализма, в което всеки
защитава своите права, избягвайки отговорността за общо благо”.
Затова, завърши
ватиканския представител, „за да бъде законно, всяко ограничаване на индивидуалната
свобода, дори с цел превенцията или санкцията на престъпна дейност, не трябва да нарушава
човешкото достойнство или компрометира упражняването на човешките права”.