Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: желанието за Бог обитава в човешкото сърце

„Желанието за Бог е положено в човешкото сърце, защото човек е създаден от Бог и за Бог”. С този цитат от Катехизиса на Католическата църква Папа Бенедикт ХVІ започна своята катехистична беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър в присъствието на повече от 30 хиляди вярващи и поклонници от цял свят. Това твърдение днес, констатира Папата, пред секуларизирания човек звучи като едно „предизвикателство”. Въпреки това, независимо дали съзнава или не, „човек – каза Папата – носи в себе си тайнственото желание за Бог”:

„Мнозина наши съвременници могат да възразят, че не чувстват по никакъв начин желанието за Бог. За много обществени сектори Бог не е вече очакваният, желаният, а по-скоро една реалност към която си е безразлични, пред която дори не трябва да се правят усилия да се изкаже мнението. В действителност, онова, което определихме като „желание за Бог” не е изчезнало и все още съществува и днес, по различни начини, в човешкото сърце”.

За да поясни този „динамизъм”, Папата посочи за пример, онова което се случва с човек когато се влюби. Първото усещане , отбеляза той, е това на „екстаз”, т.е. на един тласък да излезем от самите себе си. И ако любовта е истинска, а не „илюзия”, този тласък ни кара да желаем „доброто на другия”, да му служим. Въпреки това, подчерта Папата, също този тласък има своите граници:

„Дори и обичаният човек не може да задоволи желанието, което обитава в човешкото сърце. Колкото по-истинска е любовта към другия, толкова повече отваря пространство за въпроса относно възможността тя да продължи завинаги. Ето защо, човешкият опит от любовта има в себе си един динамизъм, който препраща отвъд нас самите, той е опит на едно добро, който подтиква да излезем от себе си и да се изправим пред тайната, която обгръща цялото съществувание”.

Бидейки една тайна, продължи Бенедикт ХVІ, това означава, че човек „познава добре” преди всичко онова, което „не го задоволява” и „не може да си представи или определи” онова което „ще го накара да изпита онова щастие за което носи носталгия в сърцето си”. Въпреки това, отбеляза Папата, „също в нашата епоха, привидно нечувствителна към трансцедентното, е възможно да се отвори един път към истинското религиозно чувство в живота, който да покаже как дара на вярата не е абсурден и нерационален”:

„За тази цел, би било много полезно, да се насърчи един вид педагогика на желанието, било за онзи, който все още не вярва, както и за онзи, който вече е получил дара на вярата. Една педагогика, която включва в себе си поне два аспекта. На първо място, да се научим или да си припомним отново удоволствието от истинските радости в живота”.

Онези радости, подчерта Светият Отец, които могат да се „изпитат” в семейството, в приятелството, в солидарността със страдащите и към които трябва да се възпитава „още от ранните години”:

„Всичко това означава, да се упражнява вътрешното удоволствие и да изградят ефикасни антитела срещу разпространеният днес конформизъм и банализация. Също и възрастните се нуждаят да преоткрият тези радости, да желаят истинските реалности, очиствайки се от посредствеността към която могат да бъдат примамени. Тогава ще бъде още по-лесно да се отхвърли всичко онова, което, въпреки че привидно е привличащо, се явява като „безвкусно”, извор на навик, а не на свобода. Това ще накара да се открои онова, желание за Бог за което говорим”.

Никога не трябва да забравяме, отбеляза Бенедикт ХVІ, че динамизма на желанието е винаги отворен към изкуплението. Не става въпрос, завърши той, „да се задуши желанието, което в човешкото сърце, а да се освободи”, съзнаващи, че „всички сме поклонници към онова пълно и вечно добро от което никой не може никога да ни раздели”:

„Нека в това поклонничество да се чувстваме братя на всички хора, спътници и на онези, които не вярват, на онзи, който търси, който позволява искрено да бъде запитан от динамизма на собственото желание за истина и добро. Нека се молим през тази Година на вярата, Бог да покаже своя образ на всички онези, които Го търсят с искрено сърце”.

При поздравите на различни езици Папата се обърна към поклонниците от Хърватия, припомняйки своето посещение в Загреб преди една година. Той подчерта отново важната роля на семейството като „решаващ ресурс за възпитанието във вярата”. Папата поздрави и група от около пет хиляди вярващи от Полша, членове на голямото семейство на Радио Мария, придружени от техните епископи, които преди генералната аудиенция взеха участие в Светата литургия предстоятелствана от ватиканския държавен секретар, кард. Тарчизио Бертоне.

svt/ rv