Aрхиепископ Роуън Уилямс призова англиканите да бъдат сплотени

„Стремете се да бъдете единни, едно семейство, което живее във взаимна почит и признание”. Това е апелът отправен от архиепископа на Кентърбъри, Роуън Уилямс, в неговото последно слово като лидер на Англиканския Съюз, който събира в лоното си 85 милиона вярващи от 38 църкви в повече от 165 страни. В словото, произнесено пред членовете на „Англиканския Консултативен Съвет” (Anglican Consultative Council), събрани в църквата Сейнт Мери в Окладн, Нова Зеландия, архиеп. Уилямс се спря на темата за авторитета и единството в Съюза, дълбоко разделен заради ръкоположението на жени и пастирите със хомосексуални наклонности. „Англиканския Консултативен Съвет” е един от четирите органа, заедно с архиепископа, на Lambeth conference и Primates Meeting, които са „обединяващите елементи”, т.е. онези които гарантират сцеплението на този съюз, заплашен от разделения, заради по-консервативните църкви като тези от Третия Свят и по-либералните като тези в Западните държави. Преди да напусне длъжността си на примас, Роуън Уилямс, поиска от църквите членки да направят крачка назад по отношение на „федералния модел” на Съюз и да продължат да бъдат една „църква” способна да „работи в свобода, взаимно уважение и признание, без да заплашва ролята на местната власт на нашите църкви”. Според Уилямс е важно да се работи „търсейки съгласуваност между различните виждания и системи, съществуващи в Църквите членки”. В словото си архиепископът на Кентърбъри направи равносметка и на неговите десет години духовно лидерство, подчертавайки трудността при работата в Съюза, защото, посочи той, сме „семейство от църкви, всяка една от която има своите начини на действие в коригирането и установяването на граници”. „Когато се изправим пред Божия трон – завърши архиеп. Уилямс – няма да е добре ако на въпроса на Бог „защо не проповядвахте Евангелието и служихте на бедните?, ние отговорим „Имахме много вътрешни проблеми за разрешаване и не успяхме да решим кой има власт да решава”. Бог очаква от нас да сме свидетели днес, а не утре”.

svt/ rv