2012-11-05 12:57:48

Да предаваме вярата на новите поколения


В заслужения край на всеки тежък ден, Господи, няма ли да ни кажеш какво означава всичко това? И да ни дадеш причина да вярваме? Така пее в една песен американския певец и композитор Брус Спрингстийн в един от най-тъжните албуми за социалните и човешки условия в своята страна.

Неговите думи преминават географските граници. В Европа това е един от един от най-възловите въпроси на съвременната култура, изострена от икономическата криза и от неразбирането на мнозина между онова, което живеят и възможността за съществуванието на един друг смисъл.

За вярващите е ясно, че може да се говори за криза на вярата и за изключване на Бог от живота, но преди това има още един аспект. Той засяга възможността да бъде предаден смисъла, че вярата може да бъде споделена. Много хора силно усещат чувството за празнота и за изолация, за загуба на идентичност. Това чувство се подсилва от социалната фрагментация, така силна в нашите градове, която кара хората да нямат вяра в другите, както и от кризата в семейството, която сякаш иска да ни каже, че здравата връзка между един мъж и една жена, между напълно различни хора, е непредвидима и невъзможна.

Тогава, на каква споделена база от мисъл, чувство, взаимно доверие и очаквания може да се предава една причина за вярата в Бог? Трябва да се признае, че ако за мнозина, хоризонтът изглежда тъмен, той не е затворен, а открит в очакване на убедителен отговор. Един отговор, парафразирайки думите от друга песен, който може да понесе нашите грехове, които лежат неизкупени на пътя.

Това е тежка задача, която е отправена преди всичко към вярващите. Всеки ден това правят родители, възпитатели, онези които трябва да предават на новите поколения, но същевременно и да споделят, смисъла на онова което живеем. Сякаш светът е изгубил граматиката и езика за едно общо усилие в изграждане на бъдещето. Както каза Папата преди две години в Уестминстър хол в Лондон, липсата на прагматични решения на комплексни социални и етически проблеми става все-очевидна от глобалната финансова криза. Европейските народи трябва да избегнат затварянето в собствените партикуларизми, породили в съвременната история само разделения и конфликти.

За да можем да предадем нещо, ние сме призвани към нова инкултурация на мисълта и на вярата, за да може думите и границите на смисъла да се превъплътят в живота на всички хора. Нужни са разум и сърце, както неуморно повтаря Бенедикт ХVІ, за да се разкрие хоризонта към Бог. Без страх и колебания, тъй като това е задача на всяко поколение; това е задачата на всяко семейство. В този процес на инкултурация са нужни хора дарени с познания, които остават. Защото, пророчески повтаря Бенедикт ХVІ, абстрактния и антиисторически разум, който се стреми да доминира над всичко, освобождавайки се от всички традиции и културни ценности, неизбежно затваря живота, премахва терена върху който може да се стои здраво и отнема от топлината от огнищата на човешкото съжителство.

В този план се води решителната среща между различните култури и религии, които днес съжителстват и споделят едни и същи пространства. Всички имаме призванието заедно да изграждаме бъдещето на нашите общества, а сред тях и възможността да се предава смисъла на живота. Но може ли един „разум”, който претендира освобождение от всички култури, налага анонимен стил на живот и е насочен само към личната облага и забогатяването на малцина да създаде условия за диалог между културите и среща между хората с еднакво достойнство насочен към братското единство, който разкрива пътища към бъдещето?

Инкултурацията, предаването на ценности и диалога между култури и религии изискват сърцати хора, способни на междуличностни и общностни отношения. Съществуващото неизбежно напрежение при срещата с другия бива наречено от всяка култура приемане и откритост, всеки път, когато другият е видян като носител на надежда. Само свободното сърце може да признае другия като брат, запълвайки с това да изцери несправедливостта и самотата, които измъчват голяма част от човечеството, започвайки от нашите градове. И да чуе причините да вярваме в края на един тежък ден.

Пиетро Коко, журналист от Радио Ватикана








All the contents on this site are copyrighted ©.