2012-11-03 14:13:39

Неделна проповед от отец Валтер Гора: отговорността да обичаме Бог и ближния


"Това е първата заповед. А втората е подобна на нея" (Марко, 12, 28в-34) RealAudioMP3

В тази ХХХІ неделя на литургичната година, Евангелието ни предлага разговора на Исус с един книжник, който пита Господа, коя е първата от всички заповеди. Исус му отговаря:

"Първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първата заповед. Втората, подобна на нея е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тази, няма".

Коментар от отец Валтер Гора, енорийски свещеник на църквата „Свети Павел от Кръста” в гр. Русе.

*********
RealAudioMP3 Скъпи братя и сестри,
Годината на вярата, която току-що започна, ни дава възможност да задълбочим нашата вяра и следователно основите на живота ни като цяло и по-специално, в ежедневието.

Четивото от книгата Второзаконие ни изправя пред първия параграф на нашата вяра, който вече е бил разкрит на народа на Израел в Стария Завет: вярата само в един Бог, Един и Единствен.

„Шема Израел” – „Слушай, Израиле” е молитва в еврейската литургия, която се смята за най-прочувствена молитва. Но „Шема”, не е точно молитва, а по-скоро изповядване на вярата. Тя се чете два пъти дневно, на утрешната и вечерна молитва, и лично преди лягане и се състои от три части: два откъса от Второзаконието и един пасаж от книгата Числа.

Първият откъс, който чухме днес, ни говори главно за единството на Бог и за отговорността да Го обичаме безрезервно; за задължението ни да повтаряме „Шема” през деня; да учим децата си на „Тора – Закона”, както и да изповядваме вярата си винаги видимо пред себе си и пред другите. „Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш; и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат те превръзка над очите ти, и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си.

В основата на всичко стои слушането. Слушането е подготовката на сърцето, способността да се признаем като създания и да сложим нашето начало, нашия път и нашата цел в Бога. То не е дар, за който можем да бъдем сигурни, че го имаме. Не го притежаваме, по-скоро слушането ни завладява. Слушането е „онтологичното” удивление, че "сме" за и благодарение на Бог.

Под думата слушане разбираме приемането, превръщането ни в „утроба” за Бог. Казвам "за Бог" защото приемането на Неговото Слово е равностойно на приемането на самия Бог, както ни учи Йоан в първата глава на Евангелието си. И когато говоря „да станем утроба” имам предвид да бъдем подобни на утробата на Мария, която прие Христос, пази Го, помогна му да расте и накрая Го дари на света.

Първата истина която трябва да приемем е следната: Господ трябва да бъде нашият Бог и Той трябва да бъде за нас единствения Бог.

Важно е за човека да знае, че съществува само един Бог и, че този Бог трябва да бъде Господар на човека. Без тази истина, всеки човек създава безжизнени идоли които не могат да дават живот. За съжаление, много хора се покланят на бога на парите, на бога на секса, на бога на властта, на собствено си суетно „АЗ” пълно със собствена гордост, с егоизъм и т.н. Следователно не е достатъчно да знаем, че Бог е един, необходимо е този един Бог да стане наш Бог.

Бог желае от човека да бъде обичан: това е силна молба, която не оставя място на никой друг бог, и отправя призив към цялото същество на човека. Той изисква три пъти да бъде обичан и тази молба ни връща към прекрасния епизод, в който Исус, на брега на езерото, прощава на светия апостол Петър и го поставя начело на Църквата: и тогава Исус пита Петър три пъти, дали го обича: Бог иска от нас да бъде обичан с цялото ни сърце, с цялата ни душа и с всичката ни сила.

Исус не омаловажава това дело на вярата, напротив, на въпроса коя е най-голямата заповед повторя заповедта дословно и я завършва с друга заповед на любовта обединена в една верига, която не може да бъде разкъсана: любов към Бог, любов към ближния, любов към себе си.

На 11 ноември, ние ще честваме шейсет години от мъченичеството на Блажените монс. Евгени Босилков, отец Камен Вичев, отец Йозефат Шишков, отец Павел Джиджов, които свидетелстваха собствена си вяра в Христос дори до проливане на кръв, цялата си любов към Бог. Християни, които са живели във враждебно общество, които са били осъдени на смърт поради омразата към християнската вяра от страна на властите, от съдилищата. "Мъченик" е най-съвършената степен на "светец", онзи който става истински образ на разпънатия Исус, Който е обичал своя Небесен Отец и цялото човечество и ни е показал и научил коя е истинската любов към себе си (Марко 8, 35) Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене и Евангелието ще го спаси.

Ще можеш да обичаш себе си, да се грижиш за живота си, за доброто на живота си, когато ще откриеш себе си като дар от Друг; искан, обичан, приет от Друг, Който те е създал, и е с теб във всеки един момент. По този начин човек се отваря за истинската любов, защото той вече не обича от себе си, а от Любов, която вече той е получил: А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”
отец Валтер Гора







All the contents on this site are copyrighted ©.